четвъртък, април 22, 2010

Фонтанът Треви в Рим – символ на морето

Ако нямате пари да обиколите целия свят, а много ви се иска да надникнете сред хората от различни нации, държави и континенти, идете в Рим. Нищо повече. Където и да поседнете във Вечния град, пред погледа ви ще се извърви всичкото множество на планетата в умален мащаб. Ако освен това сте и романтична душа, пренощувайте там. Което не значи да гушнете възглавницата и да заспите послушно в леглото. В Рим няма време за спане, особено ако сте за кратко и сте турист. Не може да запомните всяка керемидка, която сте видели във Вечния град, няма начин. Но има няколко изключителни места, на които трябва да отидете. Едното е Фонтана Треви. Пригответе си монети. Няма вход, ще ви трябват, за да ги оставите там като заявка да се завърнете. Защото, повярвайте, ще поискате това много скоро след като си тръгнете. Компанията, с която вървях към фонтана вече беше идвала преди. Бях чисто и просто уведомена, че отиваме на някакъв си фонтан (тогава не му запомних името). Ми хубаво. Пришките на кратата ми бяха утроили размера си от обяд и вече изпитвах желание да лазя вместо да ходя. И все пак няма място за хленч, нали се разбрахме, че няма време за спане. Пъпля си кротко аз из тесните улички нищо неподозираща в очакване да видя поредното шадраванче и изведнъж пред мен се изопва в пълното си величие зашеметителен архитектурен воден комплекс. Зяпнах. Забравих да кажа на по-емоционалните, че в Рим освен за спане, няма време и за затваряне на ченето, зейнало от почуда. Не искам да ме разбирате погрешно. Аз не живея в село Долно Тъпчилешково и майка ми не ме е заключвала по 5 часа на ден, та да се държа като току що отвързана. Просто тук удивителното съчетание между старини, изящна архитектура и съвремие е достойно за истинска възхвала. Трябва да видите тази гледка! Поне веднъж в живота.
Безумно множество от хора. Няма къде игла да падне ако я хвърлиш. Или ще падне върху главите на целуващи се и гушкащи се двойки. Еднополови, разнополови, пъстри като дъгата, всякакви. В един момент се запитах – защо не са превърнали този шадраван в символ на Свети Валентиновите празници. Така и така е в сърцето на католичестия свят. Бързо спрях да се питам каквото и да е, защото впечатленията валят едно след друго. Сякаш дори множеството става внезапно по-тихо – от благоговение пред гения на този, който го е сътворил.
С право наричан най-красивият в Рим, фонтанът Треви е построен в стил Барок през 18 век. Изумителнoто произведение е дело на архитекта Николо Салви и е направено по заповед на папа Клементий XII. Скулптурите са на Пиетро Брачи. Представлява символ на морето. Основна фигура в него е статуята на Океан/Нептун, изправен в теглена от два тритона и два морски коня каляска. Двете женски фигури около него символизират Здраве и Изобилие. Вадят се трескаво фотоапарати и камери. Е, да, ама не може да се снима така лесно целият комплекс от изящно вплетени една в друга статуи и падаща вода. Поне 30/30 метра е целият площад. Откъдето и да застанеш, все нещо не хващаш. Е, накрая ако си търпелив, заставяш точно до табелата на отсрещната църква и снимаш. Там и се паркирах. От любопитватво се обърнах да видя в какво съм се опряла и каква беше почудата ми когато ме блъсна в челото надпис на чист роден български език: Българска православна църковна община “Св. св. Кирил и Методий”, Рим. Красивата църква зад табелата е „Св. Викентий и Св. Анастасий“. По желание на папа Йоан-Павел II е подарена на Българската православна църква. На оградата на храма влюбени „заключват” с катинар любовта си. Първата православна литургия там е отслужена на 19 октомври 2002 г. Православните богослужения се редуват с католически служби на монасите. Както разбрах по-късно, църквата развивала благотворителна и социална дейност.

Ако не се сещате откъде ви е познат фонтана Треви, популярност му дава известният италиански филм с участието на Федерико Фелини La Dolce Vita. Множеството тук е от всякакви раси, нации и възрасти. Не бях сигурна дали има изобщо римляни тук или мястото е изцяло окупирано от чуждоземни мечтатели и туристи. Вечният град не спи нощем. Както и Франк Синатровия Ню Йорк. Ако имате талант да творите песни, бъдете този, който ще възпее европейсия неспящ град. Сигурно са поне дузина де. Но Рим е царят. Съблазни от всякакво естество те подмамват да не мигнеш цяла нощ. И дори не става дума само за съблазни на тялото. Душата си можеш да наситиш с хубост и изкуство тук. По многолюдните площадчета с картини, статуетки, пред скулпторите и сградите, изваяни под пръстите на най-великите майстори на планетата.
Когато се поуспокоих от купищата впечатления, дойде моментът с монетите. Носех си наши, родни стотинки. Оказа се, че има и ритуал по хрърлянето им. Обръщаш се с гръб и мяташ желязцето назад. Този ритуал ще ме върне някога пак в Рим. Трябва да ме върне.

6 коментара:

  1. :) Мдам!Уникално е!И без желязцето,аз пак ще се върна там!;)

    ОтговорИзтриване
  2. Значи знаеш що за магия витае там:)

    ОтговорИзтриване
  3. :))))) Трябва да те върне! :))))
    Чудесна си, Ели! :)
    Мариела

    ОтговорИзтриване
  4. Дале не търсят чистачи на басейни там?Много ще се старая!
    бачо Иван простакът

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасни фотографии и прекрасен пътепис.
    Аз нямах пришки, но имах чувството, че съм се разглобил от вървене...Надявам се да ни разкажеш и за други интересни места от Рим.
    п.п. не хвърлих монета във фонтана. дали това е фатално за завръщането ми? :(

    ОтговорИзтриване
  6. Мариелка, мерси!
    Бате Иване, хората, чистещи фонтани не се наричат простаци, а свободни хора.
    Ники, благодаря от сърце! Когато човек иска нещо много силно, не му е нужна монета, за да го случи:)))

    ОтговорИзтриване