Тя е момиче, жена, дяволица

ЕЛИ МАРИНОВА

Снимки АВТОРЪТ

„Ден година храни“ – казват на 8 март моите кръстници с цветарски бизнес всяка година. Чудесно. Традициите са нещо, което трябва да се уважава. На този ден татко ти е купувал цветя, защо да не купиш и ти? „До 100 лв. излиза 8 март за мъжете: цветя, бижута, шоколади“ пък е гръмкото заглавие на колеги, които са се постарали да съберат две и две - дни преди празника на жените. Да са живи и здрави тези, които ги имат в излишък и ще ги дадат! Не знам дали бих дала 100 лв. за осмомартенски подарък, ако бях мъж. Всъщност не бих искала да съм. И благодаря, че се родих жена в този живот! Аз си знам на кого да благодаря. Без много патос. И без исторически справки тази година. Вече знаем историята на нюйоркските шивачки и текстилни работнички от 1857 година, които се опълчили срещу лошите условия на труд и ниските заплати. И всички останали събития, оформили празника на жената като такъв.

  

А КОЛКО ХУБАВО Е ДА НИ ПОДАРЯВАТ спонтанно цвете извън празниците…

Аз няма да окупирам близката механа с орда от приятелки, за да попием и попеем довечера

Ще се разходя из дивия бряг на езерото с мъничкото си момиченце и ще я наблюдавам. Ще разглеждам движенията й, реакциите й, смеха й, момичешкото отмятане на косата й, кокетството, докато маха полепналия пясък по дрехите си. Защото с удивление установявам ден след ден, че ние си идваме с духа на жена в себе си. И ако няма кой да смути естествения порив на природата ни, да ни напъха в щампи, клишета, правила и табута, ние ще разгърнем пълната сила на древната си природа. Женствеността не е рокля, която да облечем. Не е скрита в абсурдни заучени реплики, които да редиш, докато правиш чупки в кръста. Женствеността не се доказва на подиумите. Не се заключава в размерите и обиколките. Тя не се определя от това какво обличаме.

…и да ни показват обичта си по всяко време.

Всяка сутрин заварвам в електронната си поща спам-ове, в които ме приканват да правя различни неща. Сред най-дразнещите са: да си уголемя орган, да взема кредит, да си купя стока и още по-цветно – да подсиля женската си природа, след като се включа в семинар, уебинар и какъвто-и-да-е-нар. Да подсиля какво? Или да събудя какво? Дежурно трия всичко, което не ме касае, и отминавам. Но на 8 март, докато изтривам в кошчето досадните предложения, се замислям за будността на женската си природа. И за методите, които предлагат на подобни семинари. В тях чинно и последователно се извежда идеята, че за да си намериш читав мъж, с който да добруваш, се налага да му угаждаш по рецептата на древни майсторки на съблазънта. Като хетери, гейши и куртизанки. Чудесно! Но това налага не да събудиш, а да приспиш истинската си женска природа, като станеш послушна, зависима, оглупееш и заиграеш по свирката на мъжа, който ще си намериш непременно след успешното завършване на курса. Семинари се предлагат и в пакети с пътуване в екзотична азиатска страна (за което плащаш пищно и пребогато) по стъпките на древни жрици. Мили дами, наистина ли си мислите, че се преподават успешни уроци за това как да „хванем и задържим мъж“? В името на всички хиляди жени преди нас, някои от които са горели на клади, забравете за клишираните формули! Истинската женственост е дълбоката връзка със сърцето. Тя e чувственост, свобода, сексуалност, вроден финес, доза свян, които или имате, или нямате. Женствеността е любов, грижа – за себе си и за хората, които обичаш. Тя е нежност. Тя е деликатно съчетание между детето, майката и дяволицата вътре във вас.

НИЕ ИДВАМЕ С ОСЪЗНАВАНЕТО на природната си женственост. Тя не се учи в семинари.

Жената е по мъничко дете. Тя е щура, дива, спонтанна. Понякога без грим, токчета и тесни поли, обноски, изправена коса и прическа. 

Жената е творец. Тя рисува, готви, сади цветя, зашива копче, пише стихове, пее, свири. Създава.

Жената е смела. Пазителка на огъня. Когато светът й е застрашен, тя се превръща в боец, който намира сили в смелостта на сърцето и природата си. И ще брани със зъби и нокти детето си, връзката си, дома, работата си.

Жената е шаман. Във всяка от нас има от мъдростта на древната жена, която знае как да лекува душата, да изтрие сълзи, да прегърне болката. 

ТЯ Е и мама.

Тя плаче на мъжкото рамо. Но тя знае как се вика неволята. Истинската женственост разцъфтява не само когато поплачем на неговото силно рамо. Тя извира и когато дадем проявление на своята естествена сила. Когато се научим да четем инстинктивната си природа и да черпим познание от видимите и невидимите светове на женската си психика и интуиция. Когато не се страхуваме от силата си, а я обичаме и владеем. Честит празник, дами!

Статията е публикувана в агенция "Черно море"