Публикации

Ранното събуждане – благословия или „пладнешки обир“

Изображение
 За совите и чучулигите ЕЛИ МАРИНОВА Колажи: авторът Откакто се помня, приемам ставането рано сутрин за „пладнешки обир“ над изтерзаната си за сън душица. Но искам, не искам, ставам когато ми се наложи. По природа съществото ми започва да живее някъде към 11 ч., а най-комфортно се чувства следобед. Към 20-21 часа съм в апогея си и започвам да рисувам, пиша, творя, готвя, чета, живея. И така – до среднощ към 1-2 ч. В същото време познавам доста различни от мен същества по отношение на биологичния ритъм. В 6 те вече чуруликат. Направили са 1-то си кафе и се заемат с живеене на пълни обороти. Съответно следобед им пада рязко „гард“-а, доспива им се, в 21 ч. се чувстват като влачени от комбайн и в 22 ч. сънуват блажено първия си вечерен сън. За съжаление, налага се да уеднаквим ритмите си на бодърстване с риск това понякога да бъде доста нездравословно: ставаме не когато искаме, а когато трябва. Бързаме, почиваме малко, гледаме телевизия, без задължително нещото, което върви на екрана да н

Императрица Виена и белезите на една еволюция

Изображение
Втора част от пътешествието из една величествена европейска столица – красива, но и удобна за живеене ЕЛИ МАРИНОВА Снимки: Авторът Може да са минали месеци от пътуването ми, но аз съм още във Виена. Духом. И ще се върна вероятно със следващото си пътешествие нанякъде. За Виена туристически гидове – дал Господ. И статии, и пътеписи, и енциклопедии. Ако искате да посетите топ-забележителностите на тази колосална столица в сърцето на Европа, може да намерите информация на много места. Бях. Вдишах я и я усетих. И докато гледах с изумление парченцата култура, вплетени във всяка тухла, скулптура, замък, картина, маниер на жителите й, се опитах да заделя настрана няколко интересни щриха, които вероятно ние, българите, ще достигнем някъде в началото на 3552 година. Или няма.   Виена няма улични котки и кучета. Не знам как го е постигнала. Нека не бъда разбрана неправилно! Обичам животните. Понякога – повече от хората. Тук обаче няма и изхождащи се в градинките дори домашни кучета. Има табели

Императрица Виена още танцува валсове

Изображение
 За културния шок от една величествена столица на брега на Дунав ЕЛИ МАРИНОВА снимки: авторът Поставям императрица Виена точно до Рим. На най-високия рафт от физически храмове в сърцето си. Там й е мястото. Трябва ми време до пълното приземяване след всяко завръщане от люлката на човешката цивилизация. С малко дискомфорт всичко си идва в коловоза на всекидневието. Но остава преживяната красота.  Виена ме хвърли в размисли. Освен в дълбок културен шок. Мислех си, че докато моите деди с аромат на чесън и цървули са отбивали нашествието на башибозука, хората тук са танцували валсове, правели са си вятър с изящни ветрила и са сътворявали такова грамадно количество култура – музика, литература, архитектурни шедьоври и изобразително изкуство, каквито малцина нации са успели да изградят и запазят. После ме връхлетя друга апокрифна мисъл. Въпреки вродения ми патриотизъм, си дадох сметка, че и да не беше башибозукът, пак нямаше да натрупаме и оставим толкова красота.  Очаквах да се върна в мина

Негово кралско височество Брюксел (ПЪТЕПИС)

Изображение
Градът на замъци, великолепие и катедрали, от който се решават съдбите на цяла Европа ЕЛИ МАРИНОВА Когато пътуваш по света по работа и имаш на разположение само 3 дни, се предполага, че ще кацнеш по най-деловия начин и по също толкова стегнат начин ще се изнесеш обратно в родината. Каквото видиш по пътя си, видиш. Ако искаш. Когато обаче очите ти щракат като луди от жажда за красота, а душата ти е любопитна за нови друмища, неизбежно ти ставаш пътешественик.   В Брюксел попаднах по работа като журналист. При това – в края на ноември. Тръгнах с „малка кошница за гъби“, т.е. с доста скромни очаквания. Не за друго, а защото пламенната ми натура припознава страни като Италия и Испания като по-мои.  Темпераментът на Севера ми идва леко чужд. Сивата ѝ сурова подреденост – също. Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското ѝ положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Страната е сре

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въздъх