Странджанското с. Бръшлян преде дъъълга нишка българщина

 

ОПИТАЙТЕ се да познаете защо българките в Странджа са носили до 4 сукмана един върху друг! Векове наред. През всички сезони от годината. И защо нужниците в странджанските къщи са се строили вътре в къщите (за разлика от всички други райони на страната)? Едва ли ще познаете.

Защото хората са живели в непрекъснат страх от нападения и опожарявания. И са били нападани и опожарявани стотици пъти. Да, чували сме всички, че парчето земица, на което сме се родили се пада на кръстопът.

Историята на предците ни, живели в Странджа пази село Бръшлян, на около 15 км северно от Малко Търново. Архитектурен и исторически резерват заради съхранените автентични къщи. От около 80 къщи на по 150-200 години, с времето са останали едва 20 от тези, които са запазени в автентичния си вид. Другите са рухнали от товара на времето. Архитектурата им е от XVIII – XIX век. Селото е имало ежегодна сбирка на традиционното земеделие, експозиция „Пътят на хляба“ и Сбирка на открито. Имало е и фолклорна група „Странджанска седянка“. Вече няма.

Много хубаво би било съответните министерства и местни организации, които могат и трябва да имат отношение към опазването на духовното и историческо наследство на Странджа да наглеждат това село, защото има старини, които пазят духа на народа ни.

Какво заварих все пак в с. Бръшлян? Има къща - Етнографски музей и Килийно училище в двора на черквата „Св. Димитър“. Има и две дами в пенсионна възраст, които сърцато и неуморно пазят всяко парченце история. Споделят, че след тях няма кой да ги отмени. Екскурзоводката на къщата-музей пътува всяка сутрин и вечер, за да разказва историята на Странджа. Неуморна, сладкодумна, отдадена, сърцата. Автентичната местна къща е на над 150 години, запазила не само външния си архитектурен вид, но и вътрешната си уредба. До голямата стая в дъното на втория етаж има складово помещение с отделения за зърно, а до него – вътрешна тоалетна и таен изход – къщата е строена в смутни времена, в които местните хора е трябвало да бъдат с почти стегнат багаж и готови за бягство.

Килийното училище на с. Бръшлян е пристройка към църквата на мегдана. Носи името на „Свети Димитър“ и е построена в края на 17-ти век на място, на което в далечното минало е имало тракийско светилище. Килийното училище е било създадено през 1871 г. от свещеника в църквата. Той превърнал своята килия в училищна стая. Побирала около 20 деца – все момчета. Столове нямало, всички трябвало да си носят овчи кожи, на които да седят. Първоначално се учели да пишат в пясъчници, а след това на восъчни дъски. И тукашната екскурзоводка Стоянка Бухлева е на достолепна възраст. Дамата изрази надежда, че и след нея ще има кой да разказва сладкодумно историята на с. Бръшлян.

Всички къщи (с изключение на две) са обитаеми. Да се надяваме новите стопани да се погрижат за съхранението на архитектурните стражи, пазещи духа на миналото ни.

Вижте още: Странджа - див(н)а и оставена на самотек