СТРАНДЖА - див(н)а и оставена на самотек

 


СТРАНДЖА е изоставеното и сякаш осиновено дете на майка България. Нямам ни най-плахо намерение да спестя тези няколко нюанса, които усетих в това изумително красиво кътче от Родината. ⛺️Изоставена на произвола на съдбата, тази наша планина (или остатъка, който ни отрязаха след поредица от робство и войни) крие в себе си магията на древна история, различен бит на населението и девствена природа. В няколко поста ще се опитам да разкажа накратко какво видях през моите очи.
Ако попаднете в Странджа и се попитате – къде е държавата и къде са общините, за да запълнят зейналите ями по всичките ѝ основни пътни артерии, ще ви помогна с отговора – НЯМА ГИ. 👉Отсъстват. Заделете си някой лев за ремонт на автомобила след завръщането си (в случай, че сте изминали доволно много пътища, за да достигнете до забележителностите ѝ).
🎯Ако ви предстои път към с. Граматиково или към Малко Търново, не се доверявайте на навигацията на Google или Waze и не поемайте по 25 километровата отсечка от третокласния път Босна – Визица. Дългочаканият основен ремонт най-после тръгна и вие може да се окажете поредният шаран, прекаран по каменоломната на пътя. Някой да беше подал информация към най-популярните навигационни системи? Не!

🌳 „Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, създадена за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие“. Или поне така пише в туристическите гидове в Интернет. И вероятно е така, що се отнася за крило над природните дадености. Там пише обаче и това, че като защитена територия, трябва да има организации, които да работят за съхраняване на самобитните странджански фолклор, архитектура, култура и историческо наследство. Посещението на място с достатъчно зорки очи и уши показва доста различна картинка. Ще споделя в следващите дни.
👮‍♂️Що се отнася до присъствие на Гранична полиция в пограничните райони – моите уважения, момчетата пазят зорко, а проверките не са фиктивни.
🍀Усетих духа на Странджа. Лежах по поляните ѝ, давах път на глиганчови семейства, плисках се с пръски от водопадите ѝ, залягах над танцуващи пеперуди над реките ѝ. И не пропуснах да запечатам будните еко-табели, оставени от младежки доброволчески движения. ❤ Заобичах я.









Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въздъх
Прочетете още

За горите на Делю, пенливата вода и висините

Изображение
ЕЛИ МАРИНОВА Снимки АВТОРЪТ Свещената Родопа се загнезди дълбоко в сърцето ми още докато бях дете. И с годините нейното място нараства с поне по една гора годишно. Защото, казват, сърцето нямало граници. Наистина, Родопите са една от най-красивите и загадъчни планини не само в България, но и в цяла Европа. Известна като планината, прокълната от боговете, и планината на Орфей, тя е плавна и зелена, гостоприемна и различна всеки път, когато решите да потънете в дебрите й.  Докато Пирин е мъжка и сурова, Рила – тежка и оголена по върховете, Родопите са постлали мекия си зелен килим почти навсякъде, до последното възвишение. Тази снимкова разходка има приятната задача да ви поведе до няколко изумителни кътчета от любимата зелена планина на много българи. В нея няма да има твърде личен момент и мигове, извиращи от сърцето. За тях съм запазила втората част, посветена на хората на Родопа. Тези зелени точки, макар и станали популярни през последните няколко години, все още не се зн
Прочетете още

Тя е момиче, жена, дяволица

Изображение
ЕЛИ МАРИНОВА Снимки АВТОРЪТ „Ден година храни“ – казват на 8 март моите кръстници с цветарски бизнес всяка година. Чудесно. Традициите са нещо, което трябва да се уважава. На този ден татко ти е купувал цветя, защо да не купиш и ти? „До 100 лв. излиза 8 март за мъжете: цветя, бижута, шоколади“ пък е гръмкото заглавие на колеги, които са се постарали да съберат две и две - дни преди празника на жените. Да са живи и здрави тези, които ги имат в излишък и ще ги дадат! Не знам дали бих дала 100 лв. за осмомартенски подарък, ако бях мъж. Всъщност не бих искала да съм. И благодаря, че се родих жена в този живот! Аз си знам на кого да благодаря. Без много патос. И без исторически справки тази година. Вече знаем историята на нюйоркските шивачки и текстилни работнички от 1857 година, които се опълчили срещу лошите условия на труд и ниските заплати. И всички останали събития, оформили празника на жената като такъв.     А КОЛКО ХУБАВО Е ДА НИ ПОДАРЯВАТ спонтанно цвете извън празни
Прочетете още