СТРАНДЖА - див(н)а и оставена на самотек

август 27, 2024

СТРАНДЖА е изоставеното и сякаш осиновено дете на майка България. Нямам ни най-плахо намерение да спестя тези няколко нюанса, които усетих в това изумително красиво кътче от Родината.

Изоставена на произвола на съдбата, тази наша планина (или остатъка, който ни отрязаха след поредица от робство и войни) крие в себе си магията на древна история, различен бит на населението и девствена природа. В няколко поста ще се опитам да разкажа накратко какво видях през моите очи.

Ако попаднете в Странджа и се попитате – къде е държавата и къде са общините, за да запълнят зейналите ями по всичките ѝ основни пътни артерии, ще ви помогна с отговора – НЯМА ГИ.

Отсъстват. Заделете си някой лев за ремонт на автомобила след завръщането си (в случай, че сте изминали доволно много пътища, за да достигнете до забележителностите ѝ).

Ако ви предстои път към с. Граматиково или към Малко Търново, не се доверявайте на навигацията на Google или Waze и не поемайте по 25 километровата отсечка от третокласния път Босна – Визица. Дългочаканият основен ремонт най-после тръгна и вие може да се окажете поредният шаран, прекаран по каменоломната на пътя. Някой да беше подал информация към най-популярните навигационни системи? Не!

„Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, създадена за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие“. Или поне така пише в туристическите гидове в Интернет. И вероятно е така, що се отнася за крило над природните дадености. Там пише обаче и това, че като защитена територия, трябва да има организации, които да работят за съхраняване на самобитните странджански фолклор, архитектура, култура и историческо наследство. Посещението на място с достатъчно зорки очи и уши показва доста различна картинка. Ще споделя в следващите дни.

Що се отнася до присъствие на Гранична полиция в пограничните райони – моите уважения, момчетата пазят зорко, а проверките не са фиктивни.

Усетих духа на Странджа. Лежах по поляните ѝ, давах път на глиганчови семейства, плисках се с пръски от водопадите ѝ, залягах над танцуващи пеперуди над реките ѝ. И не пропуснах да запечатам будните еко-табели, оставени от младежки доброволчески движения.

Заобичах я.