Ели Маринова личен блог

 За совите и чучулигите ЕЛИ МАРИНОВА Колажи: авторът Откакто се помня, приемам ставането рано сутрин за „пладнешки обир“ над изтерзаната си за сън душица. Но искам, не искам, ставам когато ми се наложи. По природа съществото ми започва да живее някъде към 11 ч., а най-комфортно се чувства следобед. Към 20-21 часа съм в апогея си и започвам да рисувам, пиша, творя, готвя, чета, живея. И така – до среднощ към 1-2 ч. В същото време познавам доста различни от мен същества по отношение на биологичния ритъм. В 6 те вече чуруликат. Направили са 1-то си кафе и се заемат с живеене на пълни обороти. Съответно следобед им пада рязко „гард“-а, доспива им се, в 21 ч. се чувстват като влачени от комбайн и в 22 ч. сънуват блажено първия си вечерен сън. За съжаление, налага се да уеднаквим ритмите си на бодърстване с риск това понякога да бъде доста нездравословно: ставаме не когато искаме, а когато трябва. Бързаме, почиваме малко, гледаме телевизия, без задължително нещото, което върви на екрана да н

Втора част от пътешествието из една величествена европейска столица – красива, но и удобна за живеене ЕЛИ МАРИНОВА Снимки: Авторът Може да са минали месеци от пътуването ми, но аз съм още във Виена. Духом. И ще се върна вероятно със следващото си пътешествие нанякъде. За Виена туристически гидове – дал Господ. И статии, и пътеписи, и енциклопедии. Ако искате да посетите топ-забележителностите на тази колосална столица в сърцето на Европа, може да намерите информация на много места. Бях. Вдишах я и я усетих. И докато гледах с изумление парченцата култура, вплетени във всяка тухла, скулптура, замък, картина, маниер на жителите й, се опитах да заделя настрана няколко интересни щриха, които вероятно ние, българите, ще достигнем някъде в началото на 3552 година. Или няма.   Виена няма улични котки и кучета. Не знам как го е постигнала. Нека не бъда разбрана неправилно! Обичам животните. Понякога – повече от хората. Тук обаче няма и изхождащи се в градинките дори домашни кучета. Има табели

 За културния шок от една величествена столица на брега на Дунав ЕЛИ МАРИНОВА снимки: авторът Поставям императрица Виена точно до Рим. На най-високия рафт от физически храмове в сърцето си. Там й е мястото. Трябва ми време до пълното приземяване след всяко завръщане от люлката на човешката цивилизация. С малко дискомфорт всичко си идва в коловоза на всекидневието. Но остава преживяната красота.  Виена ме хвърли в размисли. Освен в дълбок културен шок. Мислех си, че докато моите деди с аромат на чесън и цървули са отбивали нашествието на башибозука, хората тук са танцували валсове, правели са си вятър с изящни ветрила и са сътворявали такова грамадно количество култура – музика, литература, архитектурни шедьоври и изобразително изкуство, каквито малцина нации са успели да изградят и запазят. После ме връхлетя друга апокрифна мисъл. Въпреки вродения ми патриотизъм, си дадох сметка, че и да не беше башибозукът, пак нямаше да натрупаме и оставим толкова красота.  Очаквах да се върна в мина