Императрица Виена още танцува валсове
За културния шок от една величествена столица на брега на Дунав
ЕЛИ МАРИНОВА
снимки: авторът
Поставям императрица Виена точно до Рим. На най-високия рафт от физически храмове в сърцето си. Там й е мястото. Трябва ми време до пълното приземяване след всяко завръщане от люлката на човешката цивилизация. С малко дискомфорт всичко си идва в коловоза на всекидневието. Но остава преживяната красота.
Виена ме хвърли в размисли. Освен в дълбок културен шок. Мислех си, че докато моите деди с аромат на чесън и цървули са отбивали нашествието на башибозука, хората тук са танцували валсове, правели са си вятър с изящни ветрила и са сътворявали такова грамадно количество култура – музика, литература, архитектурни шедьоври и изобразително изкуство, каквито малцина нации са успели да изградят и запазят. После ме връхлетя друга апокрифна мисъл. Въпреки вродения ми патриотизъм, си дадох сметка, че и да не беше башибозукът, пак нямаше да натрупаме и оставим толкова красота.
Очаквах да се върна в миналото, кацайки във Виена, а всъщност се изстрелях в бъдещето. Едно подредено бъдеще, умело преплетено с дантелата на отминала епоха. Тази на Ренесансовото събуждане. Високите готически катедрали могат да бъдат напъхани в обектива на фотоапарата евентуално от съседната улица, от дрон или от легнало положение от достатъчно отдалечен площад. Става по следния ред: лягаш на улицата, снимаш. После ставаш, изтупваш се и си чист. На твое място идват японски туристки, тъкмо взели идеята ти, и щракат с камери, които се явяват пра-пра-пра-пра внуци на твоята. Няма да изпадам в размишления какво би се случило, ако легна да снимам на произволна улица в произволно селище в България. Не бива.
Виена около Великден предполага базари на открито, където множество хора пазаруват сувенири, пийват местни напитки и хапват техни деликатеси. На някого да не му хрумна, че наоколо ще да има шумна музика? Е, няма. Има дискретен валс за фон. В краен случай – традиционна австрийска музика, изпълнена от местен оркестър, който акомпанира на виенски танцьори. Навсякъде. Туристически гидове и изобилна информация за забележителностите на тази монолитна столица ще намерите в интернет навсякъде. Препоръчвам ви горещо да слезете от автобуса/автомобила си. Ако много се изморявате от ходене, наемете велосипед или тротинетка, градът има перфектно организиран велопарк. Може да си вземете велосипед в единия край на града и да го оставите в другия. Виена трябва да се усети. А за да се слеете с пулса й, е нужна пешеходна обиколка.
Виена категорично не може да бъде разгледана за едно кратко ходене в рамките на няколко дни. За ценителите на красотата това зашеметително градище ще отправя отново и отново покани за посещение. И така, до края на живота, докато можете да се движите и помните кой сте.
Там живее все още непокътната бална Европа от приказките за дворци, крале, композитори и кринолини.
Хубаво е да тръгнеш на пътешествие с приятел, със сродна душа. Ако си сам и хиперемоционален проводник на красота, си загубен. Трябва да има с кого да възкликваш, докато срещаш изяществото на всяка крачка, да споделяш абсурдните разлики и културата на различната нация. Ако попаднете във Виена, непременно хапнете прословутата гараш с чудесно кафе в Café Landtman („Ландман”), открито през 1873 г., свързано е и с българската история. Тук през 1886 г. Стефан Стамболов се среща с бъдещия княз Фердинанд, за да го покани за цар на България. Посещавано е още и от Фройд, Густав Малер, Имре Калман, политици. Споменава се в романи и филми. Намира се на Виенския ринг, срещу Катедралата в центъра.
За човешкото измерение на цивилизацията – такава, за каквато тук, на Балканите, още не сме дорасли, възнамерявам да подготвя следваща статия. За да се насладим бавно, на малки глътки на абсурдните разлики, които улових в кадри.
Тогава ще покажа видяното - там, където може да няма хора работници, няма. Виенчани благодарят на чист немски за това, че си посетил магазина им. Без значение, че не си купил нищо. Младите хора 100% говорят перфектен английски. Любезни са и отговарят изчерпателно. Никой не ти се изнервя по велоалеи и пешеходни пътеки. Няма неправилно паркирали. Има глобяващи патрули. Няма безредици, има дискретно присъствие на полиция, където е нужно. Не се набиват на очи пушачи.
Снимки авторът
Коментари
Публикуване на коментар