Императрица Виена още танцува валсове

 За културния шок от една величествена столица на брега на Дунав


ЕЛИ МАРИНОВА

снимки: авторът


Поставям императрица Виена точно до Рим. На най-високия рафт от физически храмове в сърцето си. Там й е мястото. Трябва ми време до пълното приземяване след всяко завръщане от люлката на човешката цивилизация. С малко дискомфорт всичко си идва в коловоза на всекидневието. Но остава преживяната красота. 


Виена ме хвърли в размисли. Освен в дълбок културен шок. Мислех си, че докато моите деди с аромат на чесън и цървули са отбивали нашествието на башибозука, хората тук са танцували валсове, правели са си вятър с изящни ветрила и са сътворявали такова грамадно количество култура – музика, литература, архитектурни шедьоври и изобразително изкуство, каквито малцина нации са успели да изградят и запазят. После ме връхлетя друга апокрифна мисъл. Въпреки вродения ми патриотизъм, си дадох сметка, че и да не беше башибозукът, пак нямаше да натрупаме и оставим толкова красота. 

Очаквах да се върна в миналото, кацайки във Виена, а всъщност се изстрелях в бъдещето. Едно подредено бъдеще, умело преплетено с дантелата на отминала епоха. Тази на Ренесансовото събуждане. Високите готически катедрали могат да бъдат напъхани в обектива на фотоапарата евентуално от съседната улица, от дрон или от легнало положение от достатъчно отдалечен площад. Става по следния ред: лягаш на улицата, снимаш. После ставаш, изтупваш се и си чист. На твое място идват японски туристки, тъкмо взели идеята ти, и щракат с камери, които се явяват пра-пра-пра-пра внуци на твоята. Няма да изпадам в размишления какво би се случило, ако легна да снимам на произволна  улица в произволно селище в България. Не бива.


Виена около Великден предполага базари на открито, където множество хора пазаруват сувенири, пийват местни напитки и хапват техни деликатеси. На някого да не му хрумна, че наоколо ще  да има шумна музика? Е, няма. Има дискретен валс за фон. В краен случай – традиционна австрийска музика, изпълнена от местен оркестър, който акомпанира на виенски танцьори. Навсякъде. Туристически гидове и изобилна информация за забележителностите на тази монолитна столица ще намерите в интернет навсякъде. Препоръчвам ви горещо да слезете от автобуса/автомобила си. Ако много се изморявате от ходене, наемете велосипед или тротинетка, градът има перфектно организиран велопарк. Може да си вземете велосипед в единия край на града и да го оставите в другия. Виена трябва да се усети. А за да се слеете с пулса й, е нужна пешеходна обиколка.


Още при пристигането ми отправих предизвикателство към моята приятелка спътничка. Казах й, че ако намери дори една олющена фасада на сграда във Виена, ще влезем веднага, на момента, в първото заведение и ще я черпя каквото поиска. Така и не я почерпих до края. Зачудихме се къде живеят виенчани. Няма признаци на бит по фасадите на абсолютно цялата централна градска част. Вероятно са офиси и обществени сгради. Няма саксии, поливащи, гледащи хора. За пране и простири изобщо не говорим. Малко по-късно забелязахме и жилищни квартали, но и там нещата изглеждаха подредени, чисти, приветливи.

Виена категорично не може да бъде разгледана за едно кратко ходене в рамките на няколко дни. За ценителите на красотата  това зашеметително градище ще отправя  отново и отново покани за посещение. И така, до края на живота, докато можете да се движите и помните кой сте.


Има обаче няколко забележителности, които си струва да бъдат разгледани още на първо виждане. Разгледайте Стария град:  Мария-Тереза плац, паметника на Мария Тереза, Площада на героите, дворцовия комплекс Хофбург и Испанското училище , площад „Грабен“ с чумната колона, катедралата  „Щефансдом“. Вижте Виенската филхармония, Карлскирхе, Виенската опера, Културно- историческия и Природонаучния музей, които са сгради близнаци и са една срещу друга, парламента,  кметството. 


Качете се на Кулата. Всичко това няма начин да се случи в рамките на един земен ден. Затова пък на следващия непременно идете да се потопите в изяществото на двореца „Шонбрун“. Там е и най-старата зоологическа градина в Европа. В замъка „Шонбрун“ не издържах и в балната зала сълзите ми изригнаха. Толкова красота на едно място ми дойде в повече.



Там живее все още непокътната бална Европа от приказките за дворци, крале, композитори и кринолини.


Хубаво е да тръгнеш на пътешествие с приятел, със сродна душа. Ако си сам и хиперемоционален проводник на красота, си загубен. Трябва да има с кого да възкликваш, докато срещаш изяществото на всяка крачка, да споделяш абсурдните разлики и културата на различната нация. Ако попаднете във Виена, непременно хапнете прословутата гараш с чудесно кафе в Café Landtman („Ландман”), открито през 1873 г., свързано е и с българската история. Тук през 1886 г. Стефан Стамболов се среща с бъдещия княз Фердинанд, за да го покани за цар на България. Посещавано е още и от Фройд, Густав Малер, Имре Калман, политици. Споменава се в романи и филми. Намира се на Виенския ринг, срещу Катедралата в центъра.


За човешкото измерение на цивилизацията – такава, за каквато тук, на Балканите, още не сме дорасли, възнамерявам да подготвя следваща статия. За да се насладим бавно, на малки глътки на абсурдните разлики, които улових в кадри.


Тогава ще покажа видяното - там, където може да няма хора работници, няма. Виенчани благодарят на чист немски за това, че си посетил магазина им. Без значение, че не си купил нищо. Младите хора 100% говорят перфектен английски. Любезни са и отговарят изчерпателно. Никой не ти се изнервя по велоалеи и пешеходни пътеки. Няма неправилно паркирали. Има глобяващи патрули. Няма безредици, има дискретно присъствие на полиция, където е нужно. Не се набиват на очи пушачи. 


В хипермаркетите хората имат избор и техническо оборудване да си маркират и платят стоките съвсем сами – без касиер, без човешки фактор. И без аванта - не им е в културния натюрел. С табели и отношение ти напомнят, че е в реда на нещата да спазваш техните правила – без излишен шум, без изхвърлени опаковки от чипс, без байганьовщина. А помните ли крилатата Ганьовска фраза за Виена? "Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут морген, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…". Къде сме ние? Къде са те?


Към 2 част от пътеписа


Снимки авторът

Коментари

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Тя е момиче, жена, дяволица

За горите на Делю, пенливата вода и висините