Императрица Виена и белезите на една еволюция

април 18, 2021

Втора част от пътешествието из една величествена европейска столица – красива, но и удобна за живеене

ЕЛИ МАРИНОВА

Снимки: Авторът

Може да са минали месеци от пътуването ми, но аз съм още във Виена. Духом. И ще се върна вероятно със следващото си пътешествие нанякъде. За Виена туристически гидове – дал Господ. И статии, и пътеписи, и енциклопедии. Ако искате да посетите топ-забележителностите на тази колосална столица в сърцето на Европа, може да намерите информация на много места. Бях. Вдишах я и я усетих. И докато гледах с изумление парченцата култура, вплетени във всяка тухла, скулптура, замък, картина, маниер на жителите й, се опитах да заделя настрана няколко интересни щриха, които вероятно ние, българите, ще достигнем някъде в началото на 3552 година. Или няма.

Виена няма улични котки и кучета. Не знам как го е постигнала. Нека не бъда разбрана неправилно! Обичам животните. Понякога – повече от хората. Тук обаче няма и изхождащи се в градинките дори домашни кучета. Има табели с картинка на куче и екскремент, на която пише, че глобата за подобно облекчаване на вашия четириног ще ви струва от 50 евро нагоре. Познайте дали биха рискували виенчани!

В австрийската столица няма къде да си изкаляш крачолите и обувките. По време на моята разходка имаше фин централно-европейски дъждец. От онези, които ти влизат по терлици в порите и карат косата ти да цъфне като купест облак през август. И все пак няма локви. Няма разкопани улици. Няма дупки. И не защото във Виена не се правят ремонти. О, правят се на всяка трета улица. Да си припомним как се прави ремонт по българска улица? Разкопава се. Ремонт. Закопава се, асфалтира се. Някой е забравил да сложи ВиК тръби. Разкопава се. Слагаме тръбите. Някой е забравил да опъне оптичен подземен кабел за интернет. Разкопава се. Асфалтира се. Копае се. Слага се стар паваж, който е стоял тук през ХVІІІ век. Маха се паважа. Паветата отиват на вилата на някого. Асфалтира се. И така - 18 пъти. През това време граждани и туристи газят купища локви и кал.

Как се прави ремонт във Виена? Уникални дървени приспособления за временно консервиране на пътя в ремонт изравняват улицата с досегашната настилка и минувачите не биват притеснявани по никакъв начин. Окончателното асфалтиране става в края на всички детайли.

Няма лелки в градските тоалетни. Има врати с патрон за монети. Има и чистота. Пословична чистота.

Няма лелки и чичковци по гарите, свързващи съседните селища с Виена и метростанциите.

Има автомати за билети и карти. Има и ред.

В което и кафене или ресторант да попаднеш, историята те посреща още от вратата. С авторитетната година на създаване, с автентично облекло на персонала, с ретро снимки на създателите. С отношение и култура, лъхаща дискретно от физиономиите на посетителите и персонала.

В супермаркетите на Виена може да не ползвате услугите на хора. Специални маркиращи машини с големината на банкомат ви предоставят възможност сам да си отбележите закупената стока и да платите. Един служител дискретно наглежда процеса наоколо. Познайте колко съвестно у дома бихме маркирали и платили всичко купено!

Темпераментът на хората, живеещи на север от паралела на Балканите/Италия/Испания/Португалия, е доста по-убран и премерен. Вероятно има връзка с температурата на въздуха, не знам. Но в австрийската столица никой не ръкомаха, не вика, не пее шумно, не хвърля гьобеци, не жени щерка си по три дни и нощи от каросерията на мазен камион и на фона на уше-избождаща музика – дар за целия квартал. Тук дори напомнят под формата на табела пред заведението, че е препоръчително да се пази тишина.

В българските заведения от няколко години се предоставя възможност на клиентите да плащат с карта. Но не е помислено за бакшиша на персонала. Във Виена дори и да платите с карта, сервитьорът дискретно запитва при плащане дали бихте желали да оставите бакшиш и съответно – ако да, какъв процент. Това се отбелязва официално върху касовия бон.

Положително ви се е случвало да искате да уедрите дребните си монети, за да си купите, да речем, кафе. В австрийската столица и за това са помислили – има уедряващи машини, които ви прибират жълтите монети и ви ги уедряват. Обикновено са поставени пред тоалетни, в увеселителни паркове или обекти, изискващи монетно плащане.

Производителите и търговците на сувенири имат някои запазени марки, в които намигват на туристите. Понеже често се бърка Австрия с Австралия, навсякъде в австрийската столица може да срещнете фланелки с надпис „Тук няма кенгуру“. Другаде пък може да срещнете шега на фотограф – чисто черна картичка, на която пише - „Виена нощем“. Има ги из целия град.

Нe претендирам да съм уловила всичкото разнообразие от еволюционни градски щрихи, които ни отдалечават от тази централноевропейска величествена столица.

Магазини за пиана, рояли и музикална литература има на всяка крачка.

В първа част на материала разгледахме величеството на императрица Виена, която още танцува валсове. Сега във втората част по-скоро показах частица от удобствата на модерната нова императрица, която не забравя коя е и накъде отива. Ave Viena, moraturi te salutant!

Няма лелки в градските тоалетни. Има врати с патрон за монети.

Ако се чудите къде са пушачите във Виена и къде си хвърлят фасовете, отговорът е някъде тук. Пушат, където си искат, но хвърлят цигарените си остатъци в специални кошчета като това.