Ели Маринова личен блог

Днес пълнолуние, лунно затъмнение и зимно слънцестоене са се събрали на едно. За последно такова чудо е имало  на 21 декември 1638. следващото се очаква да е по-скоро или на 21 декември 2094. 21 Декември - Зимно слънцестоене, Пълнолуние и Пълно Лунно Затъмнение. Започва Новото - това, което чакахте, за което дълго мечтахте. Време на предизвикателства, на изчистване на истинността на изборите. Какво искате да го има в живота ви и какво - не, вече е хубаво да сте го решили. Нещата се случват с още по-голяма скорост, от вас ...се изисква все повече. Мислите и думите - сега стават реалност. Енергията ще се увеличи и на всички планове ще се даде зелена светлина. Всичко, което сте усвоили за това как се използва енергията и как нещо се материализира в света - ще се окаже изключително важно за вас. Приемете това, което желаете и освободете това, което не сте вие. Целта на упражнението е да се разширите, с отворено сърце да приемете светлината. Да приемете Истината за себе си и това, което с

Море, морее, мореее...тюркоазено като последната ми картина, дълбоко като очите на светец и песен на Жо Дасен. Отбиваме за половин час до едно заливче, за да топнем морни фотографски крака. Крака ли? Вие морско чедо само по крака в морето виждали ли сте? То е нещо като да покажеш бифтек на гладно куче, да му да дадеш да го помирише и по живо, по здраво да си го прибереш в хладилника (бифтека, не кучето). Няколко смелчаци и смелчачки по слипове, поли и сутиени се бухват в изумрудените топли води на Адриатическо море. Аз се плясвам по бански, разбира се и заплувам като рибок далече далече...  На водачката ни от „Земела” Радослава почти и пораства брада от притеснение и се разхълцва, докато чертае апокалиптични картини – как ще се оправи с властите ако се удавя в чужбина.  Когато вдява, че съм морско същество, се успокоява. Полепналите капки вода по устните са горчиво солени, а 10 минути след излизането от морето, солта самичка пада, отронена. Нашето море е по-приятно, ако беше и чисто,

Шибеник. Разбрахме се да не правим асоциаии с името на роден език. ШибЕни са само собствените ни шовинистични изцепки, че сме върха на гостоприемството и обслужването. Нищо като подобно. Тук е друг свят. С друга култура. Целунат от бреговете на тюркоазеното Адриатическо море, градецът е старателно изметен до последната прашинка със съзнанието на едни модерни сървременни туристически хора, които знаят как да посрещат гости. Знаят как да обслужват, как да пазят своето, но и да бранят спокойствието на преминаващите странници.  Очаквах поне тук таме за вкус пиян като свиня турист, някоя счупена бутилчица, пакетче от чипс във водата, шише минерална вода по пейките, шумна компания, недвусмислени намеци на почерпен чичо папардак. Няма. Бяло, спретнато и тихо. С изобилие от бели яхти и кокетни платноходи. Не идеализирам под общ знаменател туристите – нека не остана неразбрана! Който си е прасе по рождение, спокойно би проявил възпитанието си на воля, но само и единствено ако има усл

Изречен от цветущата уста на Ели Маринова  Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата  югославянин, съдейки по популярната музика и  филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.  ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук таме. Впрочем, тази Съ

Музика за слети устни, елмазни залези и вечност. .. Разлюлени коси, бриз, романтика, Несебър, вплетени пръсти, довиждане, очакване, надежда, любов... . .Без море живял ли си? Без нито един турист!

Когато перото спи, пастелите танцуват... http://sites.google.com/site/eliprolet/nacalo/galeria/pastel-gallery-1

След теб е хладината на морето , жарта на огъня , докосването на всемира, след теб е Цялост. И за да остана цяла, няма да опитвам да обясня емоциите си. Ти - също. Да изживеем всичко силно, запазвайки това, което сме почувствали като дар от Бога. Най-сигурният начин да унищожиш моста между видимото и невидимото е, като    се опиташ да обясниш чувствата си.             Чувствата и емоциите са диви коне и аз зная,че разумът никога не може да ги овладее напълно.

Тази моя снимка (както и още 6) участва в международен конкурс по зададена тема. Остава по-малко от месец до края на надпреварата, а резултатите зависят само от броя кликвания върху нея. Помогнете, моля ви с регистрация  и гласче! Може да се гласува по един път на ден тук  :  Благодаря ви!

Ръцете ми са заети от четка и палитра, нямам празна ръка за молив. Тук в моята виртуална картинна галерия има още :)

Ако нямате пари да обиколите целия свят, а много ви се иска да надникнете сред хората от различни нации, държави и континенти, идете в Рим. Нищо повече. Където и да поседнете във Вечния град, пред погледа ви ще се извърви всичкото множество на планетата в умален мащаб. Ако освен това сте и романтична душа, пренощувайте там. Което не значи да гушнете възглавницата и да заспите послушно в леглото. В Рим няма време за спане, особено ако сте за кратко и сте турист. Не може да запомните всяка керемидка, която сте видели във Вечния град, няма начин. Но има няколко изключителни места, на които трябва да отидете. Едното е Фонтана Треви. Пригответе си монети. Няма вход, ще ви трябват, за да ги оставите там като заявка да се завърнете. Защото, повярвайте, ще поискате това много скоро след като си тръгнете. Компанията, с която вървях към фонтана вече беше идвала преди. Бях чисто и просто уведомена, че отиваме на някакъв си фонтан (тогава не му запомних името). Ми хубаво. Пришките на кратата ми бя

Години вече в гърлото ми скърца горчива буца скръб, а аз не знам дали наистина те няма, татко, в сърцето си те чувствам, а си там. На гроба ти забиха черен кръст, а твоята душа e снежно-бяла, смеха ти грабна клисавата пръст- без него, татко, съм осиротяла. В палитрата на цветната градина единствено във черно няма цвете, да знаеш колко черно и ранимо в деня ми липсваш с огъня си,тате. И днес в безпътица когато тръгна в живота си да гоня висоти аз знам,че няма да се върнеш, но пак на рамо ме понасяш,татко ти. *** В памет на Пенко К. Димитров ***

Пуснете една жена да пазарува по дълга търговска улица/булевард, застанете по средата до някое дърво, включете камера и после гледайте на забързан кадър. Ще паднете от смях. Зигзагът, усмивката, грейналите и очи и сладка последователност са достойни за хумористично предаване. Изобщо не е задължително да си купи онази готина рокля, която си набеляза миналия петък. Обикалянето по магазините е като говоренето с дружка. Може да продължи с часове. Освежаващо и зареждащо със сили упражнение. За да се зареди с енергия мъжът обаче, на него му е нужна конкретна цел, която да уцели, както и конкретно разписание. Момичета, ако искате да надхитрите любимия си образ да дойде с вас до магазина, му кажете предварително - цел, час, ден, място, и времетраене. „Скъпи, ще си купя розови ръкавици, довечера, след работа, в 5 и половина, от ъгъла на 7 и 8-ма улица, за не повече от 20 минути. Имам нужда от мнението ти, ела с мен” – ще свърши чудесна работа. Ще дойде. Не си и помисляйте да го повлечете в чуде

Наричан от световните медии "Принцът на романса", Ричард Клайдерман сподели във Варна, че е истински перфекционист пред рояла. Не случайно обича сериала „Монк” – самият той се отъждестява с главния герой. За ужас на мнозина акордьори, той непрекъснато почиствал с кърпичка всеки клавиш на пианото, непосредствено след дългото и мъчително настройване на класическия инструмент.За пианата, на които свири виртуозът споделя, че не придиря каква ще е точната марка. Уважава много световно признати марки и за него е важно да са добре акордирани. За него наши съвременници твърдят, че е направил за популяризирането на пианото повече от всеки друг музикант от Бетовен насам. Неговата запазена марка е New Romantic стилът, който смесва по брилянтен начин класическо и поп звучене. Носителят на вълшебните пръсти, покорили поколения любители на класическата и филмова музика е роден във Франция с името Филип Паже (Philippe Pages) на 28 декември 1953. Среща се с пианото още в началото на живота

Всякакви думи бледнеят...седиш с разпрана по всички шевове душа, мълчиш и стискаш зъби...няма думи. Цяла поляна с пласмасова смрад. Наслоявали сме я бавно в морето и сега то за два дни ни я изплю.