Варна, след нечуваната буря.

Всякакви думи бледнеят...седиш с разпрана по всички шевове душа, мълчиш и стискаш зъби...няма думи. Цяла поляна с пласмасова смрад. Наслоявали сме я бавно в морето и сега то за два дни ни я изплю.







Коментари

  1. Цвети14 март 2010 г. в 14:34

    Мръсотията все излиза на яве!
    А не ти ли прилича на нашата нравственост/безнравственост?!

    ОтговорИзтриване
  2. Ели Маринова14 март 2010 г. в 14:39

    Да, Цвети! Толкова символика има в целия ужас, който се е ширнал в момента на варненския браг. Чисто и просто - картина на тоталната ни бездуховност.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен14 март 2010 г. в 14:43

    мъкааааааааааа.......

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен14 март 2010 г. в 14:56

    Морето ни показа колко сме били отговорни към природата.На приказки всички сме много велики,а кой ли го направи всичко това :-( Мариана

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен14 март 2010 г. в 14:58

    В живота ние хората винаги получаваме сигнали за нашие безумни действия.Природата е така добра да ни дава шансове за добронамерени актове на поведение към нея.Но не ние не само не ги разпозаваме,а дори се превръщаме в по големи нейни експлоататори.Ето го резултата!

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен14 март 2010 г. в 15:01

    готини снимки, а какво прекрасно бъдеще сме завещчли на децата си? Добре, че поне съществуват курорти като слънчев бряг. Този отявлен монумент на бетона. Бетона като наш неизменен спътник. Ако видим едно прекрасно "девствено място" ние неистово му се радваме. Но понеже природата не е така съваршенна ние я облагородяваме - заливаме я с тонове бетон - за да стане по комфортно. Не, не на природата и е комфортно, но нали ние сме глезените и крехките. Все пак амо имаме вкус ще оставим едмо малко място където наистина ще има живи растения. Живи чисто биологично, но свободни да се развиват - никога. Ние трябва да ги подрязваме и изкореняваме ако решат да развалят нашата идилия с бетона. Междувременно ги торим с много порядъчна доза пластмаса и други продукти извиращи от дълбините на човешкия гении и прогрес. Например електронни отпадъци, киселинни дъждове, и други. Но поне се отпалщаме на умиращата и агонизираща природа, като окачваме по клоните на гордо стърчащите дървета, по няколко найлонови торбички. Така дори я разкрасяваме

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен14 март 2010 г. в 15:17

    вече е почистено!!!!!!!!!!!дан вярва на очите си човек...преди половин час обиколихме с екипа ;-) daka_p

    ОтговорИзтриване
  8. Пресиан Маринов4 април 2010 г. в 14:38

    Напълно очаквано морето си отмъсти на свинете (хората).

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въ...
Прочетете още

„Пазителите на водата“ от Царевград Търнов

Изображение
 Автор и фотограф - Ели Маринова ЗАЩО си тръгнаха от лечебното аязмо на Старопрестолния Търновград „Пазителите на водата“? Така ги нарекоха хилядите нашенци, изцерили раните си от лечебната вода, бликнала изпод работилницата на зографа Стоян Недев. Годината е 1996. Тогава избива водата. Случва се по време на Великденските пости. Иконописецът тъкмо довършва иконата на Свети Георги. При него в ателието е и дъщеря му. Чува се силен гръм. Сградата се разтърсва, а бетонната плоча върху бюрото му се напуква. В работилницата   бликва извор с вода. Иконографът изгражда мраморна чешма върху извора в ателието, където рисува, а в съседното помещение прави параклис на свети Георги. 25 години не секва потока от хора от цялата страна. Без значение от религията, която изповядват. Просто вярващи. И заловени за сетната надеждица да върнат здравето на хората, които обичат. Хора от близо и далеч – християни и мюсюлмани – все чудото на водата да търсят за изцеление. Звучи почти като приказка за...
Прочетете още

Тя е момиче, жена, дяволица

Изображение
ЕЛИ МАРИНОВА Снимки АВТОРЪТ „Ден година храни“ – казват на 8 март моите кръстници с цветарски бизнес всяка година. Чудесно. Традициите са нещо, което трябва да се уважава. На този ден татко ти е купувал цветя, защо да не купиш и ти? „До 100 лв. излиза 8 март за мъжете: цветя, бижута, шоколади“ пък е гръмкото заглавие на колеги, които са се постарали да съберат две и две - дни преди празника на жените. Да са живи и здрави тези, които ги имат в излишък и ще ги дадат! Не знам дали бих дала 100 лв. за осмомартенски подарък, ако бях мъж. Всъщност не бих искала да съм. И благодаря, че се родих жена в този живот! Аз си знам на кого да благодаря. Без много патос. И без исторически справки тази година. Вече знаем историята на нюйоркските шивачки и текстилни работнички от 1857 година, които се опълчили срещу лошите условия на труд и ниските заплати. И всички останали събития, оформили празника на жената като такъв.     А КОЛКО ХУБАВО Е ДА НИ ПОДАРЯВАТ спонтанно цвете изв...
Прочетете още