Варна, след нечуваната буря.

Всякакви думи бледнеят...седиш с разпрана по всички шевове душа, мълчиш и стискаш зъби...няма думи. Цяла поляна с пласмасова смрад. Наслоявали сме я бавно в морето и сега то за два дни ни я изплю.







Коментари

  1. Цвети14 март 2010 г. в 14:34

    Мръсотията все излиза на яве!
    А не ти ли прилича на нашата нравственост/безнравственост?!

    ОтговорИзтриване
  2. Ели Маринова14 март 2010 г. в 14:39

    Да, Цвети! Толкова символика има в целия ужас, който се е ширнал в момента на варненския браг. Чисто и просто - картина на тоталната ни бездуховност.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен14 март 2010 г. в 14:43

    мъкааааааааааа.......

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен14 март 2010 г. в 14:56

    Морето ни показа колко сме били отговорни към природата.На приказки всички сме много велики,а кой ли го направи всичко това :-( Мариана

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен14 март 2010 г. в 14:58

    В живота ние хората винаги получаваме сигнали за нашие безумни действия.Природата е така добра да ни дава шансове за добронамерени актове на поведение към нея.Но не ние не само не ги разпозаваме,а дори се превръщаме в по големи нейни експлоататори.Ето го резултата!

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен14 март 2010 г. в 15:01

    готини снимки, а какво прекрасно бъдеще сме завещчли на децата си? Добре, че поне съществуват курорти като слънчев бряг. Този отявлен монумент на бетона. Бетона като наш неизменен спътник. Ако видим едно прекрасно "девствено място" ние неистово му се радваме. Но понеже природата не е така съваршенна ние я облагородяваме - заливаме я с тонове бетон - за да стане по комфортно. Не, не на природата и е комфортно, но нали ние сме глезените и крехките. Все пак амо имаме вкус ще оставим едмо малко място където наистина ще има живи растения. Живи чисто биологично, но свободни да се развиват - никога. Ние трябва да ги подрязваме и изкореняваме ако решат да развалят нашата идилия с бетона. Междувременно ги торим с много порядъчна доза пластмаса и други продукти извиращи от дълбините на човешкия гении и прогрес. Например електронни отпадъци, киселинни дъждове, и други. Но поне се отпалщаме на умиращата и агонизираща природа, като окачваме по клоните на гордо стърчащите дървета, по няколко найлонови торбички. Така дори я разкрасяваме

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен14 март 2010 г. в 15:17

    вече е почистено!!!!!!!!!!!дан вярва на очите си човек...преди половин час обиколихме с екипа ;-) daka_p

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен4 април 2010 г. в 14:38

    Напълно очаквано морето си отмъсти на свинете (хората).

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Фотобой до Хърватска и назад - 1 част

Изображение
Изречен от цветущата уста на Ели Маринова  Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата  югославянин, съдейки по популярната музика и  филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.  ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук там...
Прочетете още

Фотобой до Хърватска и назад - 2

Изображение
Шибеник. Разбрахме се да не правим асоциаии с името на роден език. ШибЕни са само собствените ни шовинистични изцепки, че сме върха на гостоприемството и обслужването. Нищо като подобно. Тук е друг свят. С друга култура. Целунат от бреговете на тюркоазеното Адриатическо море, градецът е старателно изметен до последната прашинка със съзнанието на едни модерни сървременни туристически хора, които знаят как да посрещат гости. Знаят как да обслужват, как да пазят своето, но и да бранят спокойствието на преминаващите странници.  Очаквах поне тук таме за вкус пиян като свиня турист, някоя счупена бутилчица, пакетче от чипс във водата, шише минерална вода по пейките, шумна компания, недвусмислени намеци на почерпен чичо папардак. Няма. Бяло, спретнато и тихо. С изобилие от бели яхти и кокетни платноходи. Не идеализирам под общ знаменател туристите – нека не остана неразбрана! Който си е прасе по рождение, спокойно би проявил възпитанието си на воля, но само и единствено ако има...
Прочетете още

Фотобой до Хърватска и назад - 3

Изображение
Море, морее, мореее...тюркоазено като последната ми картина, дълбоко като очите на светец и песен на Жо Дасен. Отбиваме за половин час до едно заливче, за да топнем морни фотографски крака. Крака ли? Вие морско чедо само по крака в морето виждали ли сте? То е нещо като да покажеш бифтек на гладно куче, да му да дадеш да го помирише и по живо, по здраво да си го прибереш в хладилника (бифтека, не кучето). Няколко смелчаци и смелчачки по слипове, поли и сутиени се бухват в изумрудените топли води на Адриатическо море. Аз се плясвам по бански, разбира се и заплувам като рибок далече далече...  На водачката ни от „Земела” Радослава почти и пораства брада от притеснение и се разхълцва, докато чертае апокалиптични картини – как ще се оправи с властите ако се удавя в чужбина.  Когато вдява, че съм морско същество, се успокоява. Полепналите капки вода по устните са горчиво солени, а 10 минути след излизането от морето, солта самичка пада, отронена. Нашето море е по-приятно, ако беше ...
Прочетете още