четвъртък, април 22, 2010

Фонтанът Треви в Рим – символ на морето

Ако нямате пари да обиколите целия свят, а много ви се иска да надникнете сред хората от различни нации, държави и континенти, идете в Рим. Нищо повече. Където и да поседнете във Вечния град, пред погледа ви ще се извърви всичкото множество на планетата в умален мащаб. Ако освен това сте и романтична душа, пренощувайте там. Което не значи да гушнете възглавницата и да заспите послушно в леглото. В Рим няма време за спане, особено ако сте за кратко и сте турист. Не може да запомните всяка керемидка, която сте видели във Вечния град, няма начин. Но има няколко изключителни места, на които трябва да отидете. Едното е Фонтана Треви. Пригответе си монети. Няма вход, ще ви трябват, за да ги оставите там като заявка да се завърнете. Защото, повярвайте, ще поискате това много скоро след като си тръгнете. Компанията, с която вървях към фонтана вече беше идвала преди. Бях чисто и просто уведомена, че отиваме на някакъв си фонтан (тогава не му запомних името). Ми хубаво. Пришките на кратата ми бяха утроили размера си от обяд и вече изпитвах желание да лазя вместо да ходя. И все пак няма място за хленч, нали се разбрахме, че няма време за спане. Пъпля си кротко аз из тесните улички нищо неподозираща в очакване да видя поредното шадраванче и изведнъж пред мен се изопва в пълното си величие зашеметителен архитектурен воден комплекс. Зяпнах. Забравих да кажа на по-емоционалните, че в Рим освен за спане, няма време и за затваряне на ченето, зейнало от почуда. Не искам да ме разбирате погрешно. Аз не живея в село Долно Тъпчилешково и майка ми не ме е заключвала по 5 часа на ден, та да се държа като току що отвързана. Просто тук удивителното съчетание между старини, изящна архитектура и съвремие е достойно за истинска възхвала. Трябва да видите тази гледка! Поне веднъж в живота.
Безумно множество от хора. Няма къде игла да падне ако я хвърлиш. Или ще падне върху главите на целуващи се и гушкащи се двойки. Еднополови, разнополови, пъстри като дъгата, всякакви. В един момент се запитах – защо не са превърнали този шадраван в символ на Свети Валентиновите празници. Така и така е в сърцето на католичестия свят. Бързо спрях да се питам каквото и да е, защото впечатленията валят едно след друго. Сякаш дори множеството става внезапно по-тихо – от благоговение пред гения на този, който го е сътворил.
С право наричан най-красивият в Рим, фонтанът Треви е построен в стил Барок през 18 век. Изумителнoто произведение е дело на архитекта Николо Салви и е направено по заповед на папа Клементий XII. Скулптурите са на Пиетро Брачи. Представлява символ на морето. Основна фигура в него е статуята на Океан/Нептун, изправен в теглена от два тритона и два морски коня каляска. Двете женски фигури около него символизират Здраве и Изобилие. Вадят се трескаво фотоапарати и камери. Е, да, ама не може да се снима така лесно целият комплекс от изящно вплетени една в друга статуи и падаща вода. Поне 30/30 метра е целият площад. Откъдето и да застанеш, все нещо не хващаш. Е, накрая ако си търпелив, заставяш точно до табелата на отсрещната църква и снимаш. Там и се паркирах. От любопитватво се обърнах да видя в какво съм се опряла и каква беше почудата ми когато ме блъсна в челото надпис на чист роден български език: Българска православна църковна община “Св. св. Кирил и Методий”, Рим. Красивата църква зад табелата е „Св. Викентий и Св. Анастасий“. По желание на папа Йоан-Павел II е подарена на Българската православна църква. На оградата на храма влюбени „заключват” с катинар любовта си. Първата православна литургия там е отслужена на 19 октомври 2002 г. Православните богослужения се редуват с католически служби на монасите. Както разбрах по-късно, църквата развивала благотворителна и социална дейност.

Ако не се сещате откъде ви е познат фонтана Треви, популярност му дава известният италиански филм с участието на Федерико Фелини La Dolce Vita. Множеството тук е от всякакви раси, нации и възрасти. Не бях сигурна дали има изобщо римляни тук или мястото е изцяло окупирано от чуждоземни мечтатели и туристи. Вечният град не спи нощем. Както и Франк Синатровия Ню Йорк. Ако имате талант да творите песни, бъдете този, който ще възпее европейсия неспящ град. Сигурно са поне дузина де. Но Рим е царят. Съблазни от всякакво естество те подмамват да не мигнеш цяла нощ. И дори не става дума само за съблазни на тялото. Душата си можеш да наситиш с хубост и изкуство тук. По многолюдните площадчета с картини, статуетки, пред скулпторите и сградите, изваяни под пръстите на най-великите майстори на планетата.
Когато се поуспокоих от купищата впечатления, дойде моментът с монетите. Носех си наши, родни стотинки. Оказа се, че има и ритуал по хрърлянето им. Обръщаш се с гръб и мяташ желязцето назад. Този ритуал ще ме върне някога пак в Рим. Трябва да ме върне.

вторник, април 20, 2010

За Рая тръгна преди 13 г........

Години вече в гърлото ми скърца
горчива буца скръб, а аз не знам
дали наистина те няма, татко,
в сърцето си те чувствам, а си там.
На гроба ти забиха черен кръст,
а твоята душа e снежно-бяла,
смеха ти грабна клисавата пръст-
без него, татко, съм осиротяла.
В палитрата на цветната градина
единствено във черно няма цвете,
да знаеш колко черно и ранимо
в деня ми липсваш с огъня си,тате.
И днес в безпътица когато тръгна
в живота си да гоня висоти
аз знам,че няма да се върнеш,
но пак на рамо ме понасяш,татко ти.
***
В памет на Пенко К. Димитров
***

четвъртък, април 15, 2010

Пазаруването – оргазъм за нея, ужас – за него

Пуснете една жена да пазарува по дълга търговска улица/булевард, застанете по средата до някое дърво, включете камера и после гледайте на забързан кадър. Ще паднете от смях. Зигзагът, усмивката, грейналите и очи и сладка последователност са достойни за хумористично предаване. Изобщо не е задължително да си купи онази готина рокля, която си набеляза миналия петък. Обикалянето по магазините е като говоренето с дружка. Може да продължи с часове. Освежаващо и зареждащо със сили упражнение. За да се зареди с енергия мъжът обаче, на него му е нужна конкретна цел, която да уцели, както и конкретно разписание. Момичета, ако искате да надхитрите любимия си образ да дойде с вас до магазина, му кажете предварително - цел, час, ден, място, и времетраене. „Скъпи, ще си купя розови ръкавици, довечера, след работа, в 5 и половина, от ъгъла на 7 и 8-ма улица, за не повече от 20 минути. Имам нужда от мнението ти, ела с мен” – ще свърши чудесна работа. Ще дойде. Не си и помисляйте да го повлечете в чуден неделен ден в безкрайно обикаляне по магазините обаче. Ще умре. Геройски. За максимум 15-20 минути. И много ще мърмори. За него е див ужас да ви изчака да премерите всички 70 пуловера и 68 черни обувки, камо ли за за гарнитура да го питате след всеки артикул за мнение – как ви стои, кой е по-хубав или ала-бала свежи въпроси от тоя род. Умират си обаче да разберат защо го правим? Мозъкът им е напълно опериран при раждане да разбере мотива на женското мерене, питане и пипане на безброй стоки по магазините. По всяка вероятност дамите си падат по мерене на различни дрехи, защото мозъкът им е гарниран с пищни усещания и чувства. Тя започва да преживява всяка дреха, да я премисля, преподрежда, комбинира на ум с друга подходяща от личния си гардероб. За нея меренето на дрехи е приключение. Особено ако има приятелка-съмишленица под ръка за споделяне. За него – кошмар. Наслучайно дрехите на много от господата се купуват от половинките им. Ще познаете кога един мъж си избира сам гардероба – предсказуем и консервативен е. По принцип, де(има и изключения). Доказано е, че един на всеки 8 мъже не разпознава добре синьо, червено и зелено. Затова си избират и одежди предимно в сиво, бяло и черно.
Учени се опитват да обяснят женската страст към пазаруването с „дивото, което зове в нас”. Да си призная, сигурно съм била калпазанка в предишните си животи на дивачка в пещерите. Защото не обичам да се щуросвам в безцелно обикаляне по магазините, питане, мерене и пипане на дрипки. Предполага се, че посестримите ми са прекарвали часове, за да открият най-качествените и най-безопасните храни за децата си. Да ровичкат най-добрите гъби и плодове с най-оптимален цвят, плътност и мирис, за да не отровят фамилията вечерта край огъня. Мъжете пък на момента са решавали какво животно ще убият, тръгвали са, намирали, убивали го и и са носели у дома. Тежко като изпълнение, но кратко, точно, ясно, с цел.

Аз, ти, вие, тя и той сме коренно различни индивиди. Обаче специалистите непрекъснато се опитват да ни вкарат в рамки и разделят на типажи според пазаруването: решителни, нерешителни, колебаещи се, заинтригувани, първосигнали, спорещи, икономични и Господ-знае-още-какви. Истината е, че големите подгрупи са две - мъже и жени. Оттам нататък чешитите/ките/ като мен се подразделят на десетки разновидности.
Безупречно обмислена е днешната цялостна маркетингова стратегия по подредбата на магазините. Не случайно новите търговски комплекси се строят с достатъчно голямо разнообразие от магазини, кафенета и ресторанти, с музика, шарении, рекламите, опаковките, дори цветове. Всичко е съобразено с потребностите на основния вид потребители - жените. По целия свят все още се смята, че основно пазаруват жените и за капак го правят с кеф. Голяма част от покупките се пада на жените.

Разработена е стратегия, насочена към потребителя – мъж, разбира се. Наблюденията показват, че Той пазарува бързо. Преминава през магазина целенасочено, погледът му е уверен и дори прилича на човек, който непременно знае какво търси и къде да го намери. Той е склонен или да даде парите, които има, купувайки си нещо (набелязано предварително) от първия магазин, в който е влязъл, или да не си го купи (ако няма нужните пари). Не очаквайте да влезе в още 16 магазина, за да премери цени, марки, качество и произход на изделието. Мрази пазаруването и толкова. Обаче му прави чест, ако вече е научил къде е женската ‘”G” точка....В шопинG, разбира се.

понеделник, април 12, 2010

Ричард Клайдерман във Варна


Наричан от световните медии "Принцът на романса", Ричард Клайдерман сподели във Варна, че е истински перфекционист пред рояла. Не случайно обича сериала „Монк” – самият той се отъждестява с главния герой. За ужас на мнозина акордьори, той непрекъснато почиствал с кърпичка всеки клавиш на пианото, непосредствено след дългото и мъчително настройване на класическия инструмент.За пианата, на които свири виртуозът споделя, че не придиря каква ще е точната марка. Уважава много световно признати марки и за него е важно да са добре акордирани.

За него наши съвременници твърдят, че е направил за популяризирането на пианото повече от всеки друг музикант от Бетовен насам. Неговата запазена марка е New Romantic стилът, който смесва по брилянтен начин класическо и поп звучене. Носителят на вълшебните пръсти, покорили поколения любители на класическата и филмова музика е роден във Франция с името Филип Паже (Philippe Pages) на 28 декември 1953. Среща се с пианото още в началото на живота си. Баща му е негов пръв учител. Говори се, че на 6 години Клайдерман е можел да чете музика по-добре, отколкото текст на родния си френски. Дванайсетгодишен е приет в Парижката консерватория, където на 16 години печели първа награда.

Имиджмейкърът му го посъветва по-късно да смени името си на Ричард(Ришар), защото звучало по-звездно. Името Филип Паже се променя на Ричард Клайдерман като той приема фамилията на своята прабаба, за да избегне грешно произношение на истинското си име извън Франция. Сингълът, който го прави популярен е „Балада за Аделина”. Той изстрелва Клайдерман на върха, като продава зашеметяващите 22 милиона копия в 38 страни. С нея завърши концерта му във Варна в Двореца на културата и спорта.