вторник, април 20, 2010

За Рая тръгна преди 13 г........

Години вече в гърлото ми скърца
горчива буца скръб, а аз не знам
дали наистина те няма, татко,
в сърцето си те чувствам, а си там.
На гроба ти забиха черен кръст,
а твоята душа e снежно-бяла,
смеха ти грабна клисавата пръст-
без него, татко, съм осиротяла.
В палитрата на цветната градина
единствено във черно няма цвете,
да знаеш колко черно и ранимо
в деня ми липсваш с огъня си,тате.
И днес в безпътица когато тръгна
в живота си да гоня висоти
аз знам,че няма да се върнеш,
но пак на рамо ме понасяш,татко ти.
***
В памет на Пенко К. Димитров
***

9 коментара:

  1. Валентина Колева20 април 2010 г., 23:36

    Ели, как добре си го написала. Всяка дума излиза от сърцето ти....Баща ти е горд с теб, защото ти си достойна негова наследница...

    ОтговорИзтриване
  2. Небето е щастливо от тези слова и музика! Нора

    ОтговорИзтриване
  3. Великолепно, Ели! Само че... бих предпочел музата ти вече да се "активира" от нещо коренно различно! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Plameny! Прав си за пороя от тъга. Успоредно с това не спирам да бълвам светлина - нА, виж, дори съм полудяла да рисувам морета:
    http://sites.google.com/site/eliprolet/nacalo/galeria/oil-painting-gallery/oil-painting-gallery-the-sea

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно! Вълшебно! Светло!

    ОтговорИзтриване