Дивачката в мен

Ръцете ми са заети от четка и палитра, нямам празна ръка за молив.

Коментари

  1. Владимир Кабрански3 май 2010 г., 6:03 ч.

    Красиви са.Рисуването е чудесен начин за релакс.

    ОтговорИзтриване
  2. Ели Маринова3 май 2010 г., 14:55 ч.

    Благодаря, Владо! :) Спасяват ми душата - те и музиката. Предпочетох да се занимавам с живопис, вместо даклатя глава на офисни мишки:)

    ОтговорИзтриване
  3. Unknown3 май 2010 г., 19:58 ч.

    Така ми харесваш. Страхотно е!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен3 май 2010 г., 20:12 ч.

    Огън си ти Ели!Ако картината действително отразява вътрешното ти състояние този горски пожар на заден план ме плаши!

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен3 май 2010 г., 20:30 ч.

    Поредният художествен бисер на Ели!Бисер от бисера!Огън от огъня!Красота,родена от нейната вътрешна красота!Пожар,бушуващ и в нейната душа!Браво!
    от Ваня

    ОтговорИзтриване
  6. Н.Никифоров3 май 2010 г., 23:59 ч.

    Разгледах виртуалната галерия. Чудесни картини!
    Морската серия е великолепна! А препускането на дива кобила е предполагам въпнуващо приключение...

    ОтговорИзтриване
  7. Ели Маринова4 май 2010 г., 0:03 ч.

    Благодаря, Иве!

    Анонимчо, не се плаши, освен огън, съм и вода - виж моретата в картините ми:)

    Вани, ласкаеш ме, но мерси много:)

    Ники, радвам се, че ти харесват, рисувани са с любов. Аз цялата съм приключение:)))

    ОтговорИзтриване
  8. laika_m4 май 2010 г., 12:17 ч.

    Много са красиви!!!Като теб самата,принцесо:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въздъх
Прочетете още

Златна ли е Златна Прага? (1)

Изображение
Никак не е лесно да си роден авантюрист,майка му и мечка! Ама никак. Очевидно последната орисница, която е цъфнала над мен по време на раждането ми е била пияна и вързана, щото да е зажадняла за летеж по чужбинските царства и господарства. Та тя ме е нарекла да съм доверчиво същество с таралеж в гащите и приключение в очите. Всичко започва с дву-годишна покана за фото-ваканция в Чехия, Прага. На която чинно отказвам две години.  Защото Я пари нямам, я не са ми много проверени домакините, я вятъра духал отзад напред или слънцето изгрявало от другата страна. До прекрасния момент, в който нагъл батко от туристическа агенция предлага в школото на сина ми (Пепи) да организира пътешествие до Европа на 8-мокласните френско говорящи хлапета за по 2 бона на човек. 2 000 лв?! Алоооо, майка му и баща му да не са с вуйчо-реститут в Америка? Как се изкарват 2 бона? Та, в сюблимния момент на отчаяние, приемам двугодишната покана за Прага за мен и Пепи. Пляс – два самолетни билета лоу кост (ниско та
Прочетете още

Императрица Виена още танцува валсове

Изображение
 За културния шок от една величествена столица на брега на Дунав ЕЛИ МАРИНОВА снимки: авторът Поставям императрица Виена точно до Рим. На най-високия рафт от физически храмове в сърцето си. Там й е мястото. Трябва ми време до пълното приземяване след всяко завръщане от люлката на човешката цивилизация. С малко дискомфорт всичко си идва в коловоза на всекидневието. Но остава преживяната красота.  Виена ме хвърли в размисли. Освен в дълбок културен шок. Мислех си, че докато моите деди с аромат на чесън и цървули са отбивали нашествието на башибозука, хората тук са танцували валсове, правели са си вятър с изящни ветрила и са сътворявали такова грамадно количество култура – музика, литература, архитектурни шедьоври и изобразително изкуство, каквито малцина нации са успели да изградят и запазят. После ме връхлетя друга апокрифна мисъл. Въпреки вродения ми патриотизъм, си дадох сметка, че и да не беше башибозукът, пак нямаше да натрупаме и оставим толкова красота.  Очаквах да се върна в мина
Прочетете още