Дивачката в мен

Ръцете ми са заети от четка и палитра, нямам празна ръка за молив.

Коментари

  1. Владимир Кабрански3 май 2010 г. в 6:03 ч.

    Красиви са.Рисуването е чудесен начин за релакс.

    ОтговорИзтриване
  2. Ели Маринова3 май 2010 г. в 14:55 ч.

    Благодаря, Владо! :) Спасяват ми душата - те и музиката. Предпочетох да се занимавам с живопис, вместо даклатя глава на офисни мишки:)

    ОтговорИзтриване
  3. Unknown3 май 2010 г. в 19:58 ч.

    Така ми харесваш. Страхотно е!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен3 май 2010 г. в 20:12 ч.

    Огън си ти Ели!Ако картината действително отразява вътрешното ти състояние този горски пожар на заден план ме плаши!

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен3 май 2010 г. в 20:30 ч.

    Поредният художествен бисер на Ели!Бисер от бисера!Огън от огъня!Красота,родена от нейната вътрешна красота!Пожар,бушуващ и в нейната душа!Браво!
    от Ваня

    ОтговорИзтриване
  6. Н.Никифоров3 май 2010 г. в 23:59 ч.

    Разгледах виртуалната галерия. Чудесни картини!
    Морската серия е великолепна! А препускането на дива кобила е предполагам въпнуващо приключение...

    ОтговорИзтриване
  7. Ели Маринова4 май 2010 г. в 0:03 ч.

    Благодаря, Иве!

    Анонимчо, не се плаши, освен огън, съм и вода - виж моретата в картините ми:)

    Вани, ласкаеш ме, но мерси много:)

    Ники, радвам се, че ти харесват, рисувани са с любов. Аз цялата съм приключение:)))

    ОтговорИзтриване
  8. laika_m4 май 2010 г. в 12:17 ч.

    Много са красиви!!!Като теб самата,принцесо:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въздъх
Прочетете още

Тя е момиче, жена, дяволица

Изображение
ЕЛИ МАРИНОВА Снимки АВТОРЪТ „Ден година храни“ – казват на 8 март моите кръстници с цветарски бизнес всяка година. Чудесно. Традициите са нещо, което трябва да се уважава. На този ден татко ти е купувал цветя, защо да не купиш и ти? „До 100 лв. излиза 8 март за мъжете: цветя, бижута, шоколади“ пък е гръмкото заглавие на колеги, които са се постарали да съберат две и две - дни преди празника на жените. Да са живи и здрави тези, които ги имат в излишък и ще ги дадат! Не знам дали бих дала 100 лв. за осмомартенски подарък, ако бях мъж. Всъщност не бих искала да съм. И благодаря, че се родих жена в този живот! Аз си знам на кого да благодаря. Без много патос. И без исторически справки тази година. Вече знаем историята на нюйоркските шивачки и текстилни работнички от 1857 година, които се опълчили срещу лошите условия на труд и ниските заплати. И всички останали събития, оформили празника на жената като такъв.     А КОЛКО ХУБАВО Е ДА НИ ПОДАРЯВАТ спонтанно цвете извън празни
Прочетете още

За горите на Делю, пенливата вода и висините

Изображение
ЕЛИ МАРИНОВА Снимки АВТОРЪТ Свещената Родопа се загнезди дълбоко в сърцето ми още докато бях дете. И с годините нейното място нараства с поне по една гора годишно. Защото, казват, сърцето нямало граници. Наистина, Родопите са една от най-красивите и загадъчни планини не само в България, но и в цяла Европа. Известна като планината, прокълната от боговете, и планината на Орфей, тя е плавна и зелена, гостоприемна и различна всеки път, когато решите да потънете в дебрите й.  Докато Пирин е мъжка и сурова, Рила – тежка и оголена по върховете, Родопите са постлали мекия си зелен килим почти навсякъде, до последното възвишение. Тази снимкова разходка има приятната задача да ви поведе до няколко изумителни кътчета от любимата зелена планина на много българи. В нея няма да има твърде личен момент и мигове, извиращи от сърцето. За тях съм запазила втората част, посветена на хората на Родопа. Тези зелени точки, макар и станали популярни през последните няколко години, все още не се зн
Прочетете още