Ранното събуждане – благословия или „пладнешки обир“

За совите и чучулигите ЕЛИ МАРИНОВА Колажи: авторът Откакто се помня, приемам ставането рано сутрин за „пладнешки обир“ над изтерзаната си за сън душица. Но искам, не искам, ставам когато ми се наложи. По природа съществото ми започва да живее някъде към 11 ч., а най-комфортно се чувства следобед. Към 20-21 часа съм в апогея си и започвам да рисувам, пиша, творя, готвя, чета, живея. И така – до среднощ към 1-2 ч. В същото време познавам доста различни от мен същества по отношение на биологичния ритъм. В 6 те вече чуруликат. Направили са 1-то си кафе и се заемат с живеене на пълни обороти. Съответно следобед им пада рязко „гард“-а, доспива им се, в 21 ч. се чувстват като влачени от комбайн и в 22 ч. сънуват блажено първия си вечерен сън. За съжаление, налага се да уеднаквим ритмите си на бодърстване с риск това понякога да бъде доста нездравословно: ставаме не когато искаме, а когато трябва. Бързаме, почиваме малко, гледаме телевизия, без задължително нещото, което върви на екрана ...