Лече – бароковият бисер на италианския ботуш

март 11, 2026

АВТОР И ФОТОГРАФ: ЕЛИ МАРИНОВА

Може ли човек просто да се наслаждава на живота без да прави нищо друго? Е, как да не може!? Ако успее да вдиша усещането за Италия. Доста на юг, в тока на ботуша е Лече - един от най - красивите градове на област Пулия. Изумителните барокови фасади надничат отвсякъде, а която и тясна уличка да хванеш – оставаш омагьосан. Ако направиш грешката да тръгнеш гладен и да си правиш сметката „да хапнеш нещо в движение“ в ранния следобед – губиш. Рискуваш да си погладуваш поне до 5.00. Без значение, че е началото на март. Животът в Лече си хваща възглавницата по обяд и отива да спи до 5. Без майтап.

В Италия сиестата е време за заслужена почивка и сладка следобедна дрямка. За италианците почивката е житейска философия, необходимост, дори правило, което неизменно следват. Наричат въпросната почивка „riposo” (буквално означава отдих), по време на която магазини, музеи, църкви и административни сгради затварят врати за дълъг обяд със семейството и следобедна дрямка. Е, има изключения с тук-там отворено алтернативно ресторантче.

Наричат Лече „Флоренцията на Юга“. Всяка фасада на сграда, издълбана в мек камък с топъл пясъчен цвят, е произведение на изкуството. Църкви и катедрали има на всеки ъгъл. Барок, рококо и римски руини. Близостта с Африка се усеща не само по уличните търговци на джунджурии, но и по някои символи в магазинната им и галерийна мрежа.

Римският амфитеатър е удивителен и полу-вкопан в земята. На главния площад в стария град на Лече – Piazza San Oronzo музикант свири на добре акордирано пиано. Амфитеатърът е бил напълно затрупан до 1901 г. Случайно го открили строителни работници, които копаели на това място, за да построят банка. Мястото за зрелища някога е било на две нива и е можело да побере 15 000 зрители, прииждащи да гледат гладиатори, биещи се с бикове, лъвове, мечки или с други хора.

Бароковите църкви в Лече са с такава гъстота и пищен бароков стил, че спокойно можеш да се заблудиш, че „тази църква вече си я виждал“. Върху фасадата на всяка една от тях оживява сякаш истинска история. Встрани от силата на католицизма и силната религиозност в тази страна, неизбежно се улавях да стоя неподвижна, замаяна от майсторството на местните занаятчии. Представям си колко труд и отдаденост е коствало да се оформи всеки детайл, всяко същество, светец, ангел.

Във вътрешните дворове на някои църкви местните си правят мини базари, на които местни майстори, ювелири, плетачки показват и продават своите художествени занаяти.

Катедралата Санта Мария дел Асунта (Santa Maria dell’Assunta) е един от символите на Лече и е разположена на Пиаца дел Дуомо – един от малкото примери за затворен площад в Италия. Можеш да се напиеш от красотата на фасадата ѝ. Статуи, митологични животни, овце, птица додо, зверове, фигури и растителни декорации сякаш оживяват по цялата й повърхност. Италия е сладка тръпка. Цялата е произведение на изкуството и блажени са имащите сетива да я усетят.