МАТЕРА, Италия – каменната люлка на древността

 

ИТАЛИЯ, тръпка моя недоизживяна! Матера е на 9 хиляди години. На колкото е и Пловдив. Но там башибозукът не успя да стъпи, за да го срине със земята. Там просто всичко си е точно така, както е построено. Непокътнато. Живо. Респектиращо. Близко ми е всичко в тази чудна, луда, топла, темпераментна Италия.


ИТАЛИЯ ухае на любов, кафе, история, сладолед и пица. Разпознаваема по сладкия шум от речта на твърде емоционални за западните стандарти хора. Такива, които шумно ръкопляскат при успешно приземяване на самолета, които танцуват, прегръщат се по улиците и говорят така, сякаш се карат.


Една от най-известните скулптури, която може да бъде видяна навсякъде е маслинено дръвче, чийто ствол е с формата на жена, две жени или двойка. Листчетата на дървото са толкова прецизно изваяни, че в първия момент приличат на истински. Дървото обикновено излиза от сфера, представяща земното кълбо. В основата на композицията е бронзовата творба „Дървото на живота“ на Андреа Роджи. Въпреки че е от бронз, стилът на художника често пресъздава дървовидни, органични форми, които изглеждат като изваяни от дърво.


А Матера те връща в миналото. Китна и автентична. Под крилото на ЮНЕСКО. Лъха на онази селска италианска идилия, сред която като че ли всеки момент ще изскочат персонажи от Средновековието. Хора са живеели тук още от епохата на палеолита. Техните пещерни жилища могат да бъдат видени на отсрещния хълм на каньона на река Гравина. Древният град представлява един лабиринт от тесни улички и стълби. Къщите са буквално една върху друга, някъде дори улиците минават по покривите на сградите.



BUONGIORNO! Un caffè, per favore. Така се започва с поръчката на кафе в Италия. Там напитката е религия и обикновено на първа страница в менюто има 20+ вида кофеинов оргазъм. Италианската кафе култура е ежедневен ритуал, който включва пиенето на късо, висококачествено еспресо със сметана, която ти се иска да не свърши никога.

Водата в Матера е животворна. И е навсякъде. Липсват ми чешмичките от детството в България, които бяха навсякъде. Липсва ми чешмяната вода, която беше вкусна и зареждаща с кислород и живот. Време, в което не съм и предполагала, че някой ден ще си купувам вода в бутилки. Пих от водата им. Пих от любимата Италия на едри глътки. До следващия път.













































Място: 75100 Matera, Province of Matera, Italy

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въ...
Прочетете още

„Пазителите на водата“ от Царевград Търнов

Изображение
 Автор и фотограф - Ели Маринова ЗАЩО си тръгнаха от лечебното аязмо на Старопрестолния Търновград „Пазителите на водата“? Така ги нарекоха хилядите нашенци, изцерили раните си от лечебната вода, бликнала изпод работилницата на зографа Стоян Недев. Годината е 1996. Тогава избива водата. Случва се по време на Великденските пости. Иконописецът тъкмо довършва иконата на Свети Георги. При него в ателието е и дъщеря му. Чува се силен гръм. Сградата се разтърсва, а бетонната плоча върху бюрото му се напуква. В работилницата   бликва извор с вода. Иконографът изгражда мраморна чешма върху извора в ателието, където рисува, а в съседното помещение прави параклис на свети Георги. 25 години не секва потока от хора от цялата страна. Без значение от религията, която изповядват. Просто вярващи. И заловени за сетната надеждица да върнат здравето на хората, които обичат. Хора от близо и далеч – християни и мюсюлмани – все чудото на водата да търсят за изцеление. Звучи почти като приказка за...
Прочетете още

Тя е момиче, жена, дяволица

Изображение
ЕЛИ МАРИНОВА Снимки АВТОРЪТ „Ден година храни“ – казват на 8 март моите кръстници с цветарски бизнес всяка година. Чудесно. Традициите са нещо, което трябва да се уважава. На този ден татко ти е купувал цветя, защо да не купиш и ти? „До 100 лв. излиза 8 март за мъжете: цветя, бижута, шоколади“ пък е гръмкото заглавие на колеги, които са се постарали да съберат две и две - дни преди празника на жените. Да са живи и здрави тези, които ги имат в излишък и ще ги дадат! Не знам дали бих дала 100 лв. за осмомартенски подарък, ако бях мъж. Всъщност не бих искала да съм. И благодаря, че се родих жена в този живот! Аз си знам на кого да благодаря. Без много патос. И без исторически справки тази година. Вече знаем историята на нюйоркските шивачки и текстилни работнички от 1857 година, които се опълчили срещу лошите условия на труд и ниските заплати. И всички останали събития, оформили празника на жената като такъв.     А КОЛКО ХУБАВО Е ДА НИ ПОДАРЯВАТ спонтанно цвете изв...
Прочетете още