Автор и фотограф - Ели Маринова

Благодарна съм на провидението за щастието да пътувам, за да попадна в удивителния свят на хора, живеещи по законите на древни векове. В Египет живеят три типа население – египтяни, нубийци и бедуини. Египтяните населяват долината на р. Нил. Нубийците – зад язовирната стена в историческата област Нубия (около Асуан). Бедуините са хората на пустинята. За тях ще разкажа. Тези хора живеят по правила, действали преди векове. Те са извън закона.

Мъжете нямат право на военна служба. Никой не знае числеността им. Нямат лични карти, никой не ги води на отчет, нямат заплати, не са регистрирани като граждани на никоя страна, не участват в изборите като гласоподаватели. Повечето от тях никога не са напускали пустинята.

За живота извън нея само са чували. Вождът записва децата в книга на селото, след като навършат около 4-5 години – преди това не е сигурно, че ще оживеят и за това не си правят труда да ги записват и отписват. Пътуването през сърцето на пустинята до бедуинско село беше доста симпатично преживяване, като при паркирането на джипа, лично проверих дали всичките ми органи са си на мястото. Като че ли нямаше липсващи. Посрещаха ни бедуини от селището, камили и сламени колиби. Повечето жени са с черни бурки, имаше и с шарени.

Натъжиха ме намордниците на част от камилите, които нервничиха от умора и глад, изтощени да мъкнат по гърба си купища туристи цял ден. Камиларите ми показаха хребета, зад който идваше залез. Обещаха само след няколко минути, щом слънцето докосне голите зъбери на планината, да отведат непослушните млади камилчета, за да ядат и да спят.

БЕДУИНИТЕ

Мъжете носят бели роби. Жените – черни. Считат, че черното е цветът на красотата и понеже имат по-мургава кожа, черният цвят още повече засилва усещането за белота на лицето им. А за тях е важно. Все пак част от лицето им е единственото парче кожа, което виждат останалите.

Използват много козметика, част от която сами си произвеждат от камилско мляко и други съставки. Колкото по-едра е жената, толкова – по-харесвана и надеждна е за женитба.

Бедуините от векове странстват из земите на Северна Африка. Отглеждат камили, кози, а понякога и красиви бързи коне. Избягват модерния живот в големите градове и селища и се доверяват на своите традиции, забавляват се с музика, танци, учат се на занаяти, необходими за оцеляване в пустинята. Принадлежат докрай на мистичната пустиня и на обществото си.

Селището, в което попаднах, е доста по-развито в сравнение с тези по-навътре в пустинята. Имат договор с Хургада и получават по долар за всеки турист + вода и основни хранителни провизии. Опитах хляб от царевично брашно, приготвено от местна домакиня. Изумително вкусен хляб, след като си се друсал цял ден по АТВ-та и джипове сред пясъците.Всяко племе има своите разбирания, свързани със свещените съюзи между мъжа и жената, с раждането, отглеждането на децата.

Кой какво прави в бедуинското село?

Вождът се грижи за благополучието на всички в племето, взима основните решения и разпределя благата. Абсолютна монархия в пустинен вариант.

Шаманът лекува с билки и мехлеми, които се произвеждат на място. Помага при възпитанието на децата.

Как се случва харесването между млад мъж и млада жена при бедуините?

За да се избегнат кръвосмешенията и бедния генофонд, две племена от пустинята се наговарят за среща в уречен ден. Пътя в пустинята знаят само отбрани водачи. Двете племена тръгват към уреченото място за сгледата. Пристигат, построяват лагер, в който битуват няколко дни/седмици, докато се разменят младите бъдещи женихи.

През този период има танци, огньове, срещи. Когато двама млади се харесат или възрастните решат, че са подходяща двойка, момчето и родителите му отиват при момичето и родителите му на чай. Ако момичето сложи захар в чая, който поднася, значи харесва кандидата. Момчето показва симпатиите си с това дали изпива цялата чаша – ако изпие чая, значи харесва кандидатката. Момата няма право на мнение. Веднъж „задомена“, тя няма право до края на живота си да се върне при семейството, при родителите, братята и сестрите си.

Бедуините са мюсюлмани, при това от най-консервативните. Омъжените жени носят бурки. Виждат се само очите. Един мъж може да има до четири жени – като за всяка следваща, трябва да получи разрешение от предишните. С всяка жена трябва да има отделна колиба. След сватбата, шатрата се разделя на две – мъжка и женска половина, а след появата на децата, женската страна се разделя на още две – женска и детска половина.

Ако мъжът не може да задоволи жена си, тя има право да се оплаче на вожда. Следва наказание за мъжа – бой с пръчки по ходилата. За да се избегне боя, шаманът предлага ядки, които приличат на лешници и помагат за потентността.

Какво се яде на сватба?

За сватби бедуините приготвят пълнена камила – първо заравят в пясъка две яйца – символ на пловидостта, след това риба – символ на здравето, в която полагат яйцата. Рибата слагат в яре, а ярето в камилата. Заравят целият този пакет в горещите пясъци, където престоява няколко дни, за да се сготви добре и след това гощават цялото село.

Младоженците се настаняват в специално построена колиба.

ПРАВАТА на жените - бедуини:

Жената е ходеща утроба за деца. Има право да сложи захар в чая си, ако хареса бъдещия си жених, да ражда, да гледа потомството си, да готви и да се грижи за колибата. За други права и дума не става.

Жената има право да даде или не съгласието си съпругът ѝ да си вземе още една жена. За да раздели тежкия труд и да разреди графика на „съпружеските задължения“ в семейното ложе.

Да накаже съпруга си, ако не успее да я „уважи“.

Повечето от тези хора не са напускали пустинята. Нямат реална представа за постиженията на модерната цивилизация, за образованието, градовете, техническия прогрес, изкуствения интелект и опитите на човечеството да напуска планетата, за да изследва космоса.

Аз уважавам тези хора и знам, че те са запазили далеч повече човещина от много други техни съ-плянетяни в модерния свят и охранени общества.