На всеки 13 секунди в земята на фараоните се ражда бебе

декември 12, 2025

АВТОР и фотограф Ели Маринова

НА ВСЕКИ 13 секунди в Египет се ражда бебе. Чудна и пре-чудна е страната на фараоните. За мен бе пълноцветно потапянето в културата на тези хора, с които сме били в една и съща империя – Османската.

Къщите в Египет са незавършени. Пътуваш и гледката навсякъде е поразително еднаква – домове със стърчащи арматурни железа от всяка сграда. Всичките до една са в цвят „пясък“ – цвета на пустинята.

Блокове, кооперации, къщи и …гробници в гробищата, където също живеят хора. В първия момент се объркваш. Как? Какво става тук – държавата да не е в ремонт цялата?

Всичко е точно. Дишай! Това са специфични египетски традиции. Защо къщите са незавършени? Първо – заради данъците. Незавършена къща не плаща данък. И второ – народопсихология. На най-долния етаж в една къща живеят родителите. На втория – първородното дете с неговото семейство. На следващия – поредно роденото дете и така – докато майката може да ражда (не се знае колко ще бъдат децата до края на фертилната ѝ възраст).

И за да не пустее недовършения последен етаж със стърчаща арматура, там си живеят в мир и любов кокошки, пуйки, кози, овце, гълъби и всичко, що може да дава мляко, яйца, перушина и месо. Отварям скоба за гълъбите – пълнен гълъб е деликатес в египетската кухня и се поднася на мъжа по време на годишнина от сватбата или друг знаков ден за семейството, за да не засече „самолета“ на господина тъкмо когато не трябва. Т.е. египтяните вярват, че месото от гълъб подпомага потентността на мъжа. Затова и по пазарите им има много клетки с гълъби, които се продават за ядене. Докато в Европа например ги отглеждат за естетични нужди и заради красотата им.

„ТВОЙТА щерка ми е тъкмо по мярка“ – погледна многозначително египетския ни гид, който предвидливо наехме да ни пази по време на обиколката из стария град Хургада.

Разбира се, полудях и му показах недвусмислен знак с шамар. „Та тя е на 13, бе човек“ – казах. „Ми тъкмо, майка ми и сестра ми имат 11 години разлика. Оженили майка, когато била на 10. На 11 родила“. Бързо го отказах от мераци. Логично.

ТА…така с браковете в Египет. На 20 момите вече се считат за „стари“. Повечето жени не работят, а раждат от когато могат до…когато могат. Мъжете работят здраво, за да осигурят хляба на многочленните си семейства.

Хората в Египет приемат чужденците сърцато, независимо откъде пристигат те. Египтяните са еднакво гостоприемни към европейците, азиатци, африканци и американци. Може би само ориенталците имат някаква привилегия заради еднаквата религия и сходна култура.

Точно 5 (пет) кадъра с телефон направих на хотела, в който отседнахме в Египет. За спомен. И не смятам да ги навирам в ничии очи. Всеки е виждал в някакъв момент хотелски лукс. Той не е Египет. Рискувах и заедно с приятелките ми наехме таксиметров шофьор и местен гид, за да ни заведат и охраняват из лабиринта на тесни улички на традиционния арабски пазар - сук в Хургада. Така успяхме да се потопим във водопада на цветовете, звуци и аромати на Египет. Децата реваха в един глас при вида на няколко кокошки, които купувачи мъкнеха към продавача на пазара, мислейки си, че ще ги колят на тезгяха.

Разходихме се покрай олющените фасади и с любопитство разглеждахме отрупаните със стока сергии, забулените от глава до пети египтянки и пъргавите хлапета, понесли на главите си тави с лакомства. Попадне ли тук човек, все едно се пренася като с магическа машина във времето няколко века назад. Топли хора са египтяните. Емоционални. Сърцати.

В ЕГИПЕТ бедните живеят в…гробищата. В 30 милионно Кайро няма домове за всички. Понеже покойниците им почиват в гробници, а няма пари и място за домове за живите, те просто са се настанили в гробниците, сложили са легла, дюшеци, маси, столове, кой-каквото-си-домъкнал, опънали са простири и …си живеят.

И цялото общество е съгласно с този факт. Има мир и любов. Всички са доволни – и живите и...другите. Те си лежат долу кротко. Няма площ за губене. От двете страни на тревата. Чудна страна.

Общувах с удоволствие и любопитство с всеки египтянин, до когото се докоснах. И през цялото време се носех между тях с усещането, че сме свързани. Деца на една планета. Всеки, нарамил своя бит на гръб. И всеки, живеещ живота си така, както го разбира и както му позволяват разбиранията, културата, социалните щампи и душа човешка.