четвъртък, декември 13, 2018

Негово кралско височество Брюксел (ПЪТЕПИС)


Градът на замъци, великолепие и катедрали, от който се решават съдбите на цяла Европа

ЕЛИ МАРИНОВА


Когато пътуваш по света по работа и имаш на разположение само 3 дни, се предполага, че ще кацнеш по най-деловия начин и по също толкова стегнат начин ще се изнесеш обратно в родината. Каквото видиш по пътя си, видиш. Ако искаш. Когато обаче очите ти щракат като луди от жажда за красота, а душата ти е любопитна за нови друмища, неизбежно ти ставаш пътешественик.  В Брюксел попаднах по работа като журналист. При това – в края на ноември. Тръгнах с „малка кошница за гъби“, т.е. с доста скромни очаквания. Не за друго, а защото пламенната ми натура припознава страни като Италия и Испания като по-мои. 


Темпераментът на Севера ми идва леко чужд. Сивата ѝ сурова подреденост – също. Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското ѝ положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Страната е сред основателите на Бенелюкс, НАТО, Европейската общност за въглища и стомана, ЕО за атомна енергия и ЕИО – предшественик на днешния ЕС. Много от ръководните структури на тези организации се намират именно в Брюксел.

Работата ми бе в Европарламента. В помеждутъците сновяхме с няколко колеги журналисти от различни краища на България. Дъждецът в северната столица е част въздуха. Постоянен, кислороден, досадничък и упорит. Като бриз на брега на океана (откъдето и идва). На моменти спираш да го забелязваш. Да не си помислите, че имат счупена плочка или локва, която да ви изрисува задната част на крачолите?! Нямат. Просто нямат. Чисто, подредено, колосално, изящно по някакъв собствен северен начин.


Съвършено случайно видяхме странно астистократичен дувар, на който пишеше на латински „трон“. Вероятно заради колониалното минало на Белгийско Конго и Руанда-Урунди, днес в Брюксел има много авфроамериканци, които можеш да срещнеш на всеки 3-ти ъгъл в ролята на работници, облечени в сигнални жилетки. Усмихнати, френскогоровящи и отзивчиви. Именно такива конгуанци с веселие поясниха, че аристократичната каменна стена всъщност е кралският дворец, гледан отзад.


Със симпатична скорост минахме отпред, за да увиснат ченетата ни от красотата на гледката. Кралският дворец в Брюксел е официалната резиденция на краля. Ако флагът на страната се развява на покрива на сградата, значи кралят и кралицата са в Белгия. Е, там бяха. Добре сме дошли в Брюксел! Някъде тук официално си забраних да тръгвам за монолитни столици с малка кошница. Макар че има нещо очарователно в това да тръгнеш със скромни очаквания и да полудееш от красота. 


Това се случи с мен всъщност за тези три дни. Аз официално полудях от студената стегната
хубост на тази северна столица и ѝ се поклоних наум. Срещу замъка се намира Белгийският федерален парламент. Тези две сгради, разположени една срещу друга, символизират управленската система на Белгия -конституционна монархия. Отсреща е парк "Брюксел", където под ръмящия дъждец бягаха за здраве десетки хора, облечени в къси панталонки и тениски. Озадачи ни отсъствието на трафик в делничен ден около обяд в тази грамадна столица. Невероятно спокойствие. В Брюксел всичко е толкова голямо, че хората се губят в него. Тук там се виждат минувачи и нямаш за секунда усещането за клаустрофобия, което те задушава в мегаполиси като Лондон, например.



Нека уточня, че в тази страна никой не се определя като белгиец. Ако някой ви каже, че е такъв, вероятно е получил гражданство преди 4-5 г. Тук хората се определят като фламандци или валонци. Говори се на фламандски, френски и рядко – на немски. Масово говорят приличен английски и разговорите са възможни навсякъде. 12% от населението на града са чужди  дипломати. Това е и причината местните да не обичат особено придошлите. Заради официалните европейски институции стандартът е неестествено завишен, а целият център – окупиран от административни сгради.

Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно тя е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в там са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.

Белгия е известна със своето изкуство, великолепната си архитектура, своята бира, храна и шоколад. Ох, шоколадът на тази северна страна е религия! Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Докато снимах и се завирах из потайностите на тази великолепна столица, разбрах, че тя се стяга за Коледа. Предстоеше откриването на коледния им базар и макар че не го сварихме, поне успяхме да зяпнем от благоговение пред светлините на Гран плас  - най-големият площад в града. Тук е сградата на кметството, построена през 1448 г. в готически стил. Кулата й е висока 96 м. 

През Средновековието къщите не са имали номера, а имена, свързани със статуя на фасадите им. Затова всяка от къщите около площада има име и е представителство на занаятчийска гилдия. На всеки две години на площада през август за няколко дни се подрежда огромен килим от цветя. За центъра на Брюксел, за катедралите и атмосферата му, за шоколада, бирата, картофките, за Пикаещото момченце и дантелите, за старините и великолепието не може да се напише в просто един пътепис. Нужни са повече. Имате ги. На части, задъхани и споделени от първо лице. Скоро.


Снимки авторът


Няма коментари:

Публикуване на коментар