Барселона – една нова любов

Различен поглед в пътепис за каталунската столица
ЕЛИ МАРИНОВА
СНИМКИ АВТОРЪТ
„Лудите, лудите, те да са живи!”. Улавям се, че вече трета статия започвам с култовата реплика на Хаджи Марко. Което е леко обезпокоително. Защото най-малкото означава пълно и доживотно преклонение към нестандартното, извън-норменото, шантаво отклонение от правилата. Това трябва да е пътепис за Барселона, но леко заплашва да залитне в разсъждение за живота и пътя на поредния гений, наречен луд, роден с болест и отритнат от обществото още в детските години. Антонио Гауди. 

Но този човек завинаги е белязал Барселона. Има места по света, на които попадаш с усещането, че си у дома. И оттам си тръгваш завинаги влюбен. Още докато се приземявах със самолета знаех, че тук някъде са живели предците ми. 

Средиземноморската анемия, която наскоро показаха кръвните ми проби, се оказа наследена от деди, живели по тези земи. Кой знае?! Но усетих този зашеметителен град с атомите си. След Рим, това е второто място на планетата, което заобичах с цялото си същество. 
Палми, слънце, бели плажове, стара и модерна архитектура, футбол, фламенко и луда южна страст, която ти казва „Добре дошла у дома“. Сега си обяснявам страстта към испанските и латино ритми, за която от години на шега си повтарям : „Ами сигурно съм била испанска мома в предишния си живот“. Барселона е вторият по големина град в Испания и столица на автономната област Каталуния. Много от сградите в града датират от Средновековието, а някои – още от римската епоха. Найкосмополитният и найдобре икономически развит град в цялата страна. Има нещо, по което си приличат големите европейски градове. Особено ако не гледаш най-известната им атракция. Но Барселона не може да се сбърка с нито един друг град. Огромното градище по никакъв начин не ти натрапва усещането, че в челото ти всеки момент ще се залепи преминаващ луд турист с камера на врата. Спокоен, чист, древен, подреден, просто красив. Класа и изящество от всеки ъгъл.


Барселона е град с богата история. Митовете за създаването му гласят, че е основан от самия Херкулес 400 години преди Рим. Официалната версия е, че първоначално основан като Аугуста Барсино от римляните по времето на император Август, Барселона по–късно става най–могъщото Каталунско графство и водеща сила в Средиземно море. Архитектурата на каталунския модернизъм (познат в останалата част на Европа като ар нуво) остава траен отпечатък върху Барселона. Още преди 10-на години видях снимки от там, на които туристи пъплят около странни причудливи къщички като от приказките. Тогава чух за Гауди.  




Гауди. Трябва нещо изначално да се е объркало в живота на човек още в детството му, за да отключи подобна гениалност. И се е случило. Само гениите дръзват да се инатят срещу стереотипите, срещу правилата и срещу всичко, официално прието като „допустимо“. Антонио Гауди е смятан за един от най-големите новатори на своето време, най-нетрадиционния творец на 20-ти век. Най-малкият от общо петте деца на фамилията. Всички негови братя и сестри умират преди да навършат 40 години. Благодарение на него, Барселона е толкова очарователен град с екзотична архитектура, каквато няма никъде по света. 
От всички осемнадесет сгради построени от Гауди, дванадесет се намират в Барселона. Историята на всяка една от тези сгради е обвита в митове и легенди, а самите те са закодирани послания. През 1984 година всички творби на Антони Гауди са обявени от ЮНЕСКО за паметници на културата от световна величина.


Различен от другите деца на своята възраст Гауди е страдал от детски паралич, болест, която е възпрепятствала движението, нещо което го е накарало да изследва природата и да я изучава. Самият той казва ”Моят първи учител е творецът Господ Бог, а аз съм негов ученик “. В детска възраст Гауди е бил болнаво дете, което оформя и неговия характер, като саможив и несоциален. Може би поради тази причина в зряла възраст става заклет вегетарианец. Гауди е среден ученик, който дори е късан многократно на изпити по рисуване, но самият той отделя много време в библиотеката на Университета, за да изучава предмети и дисциплини към които проявява интерес. Детството  на болнавото момче  преминава край морския бряг, където прави първите си стъпки в архитектурата, като строи пясъчни замъци. Всичко сътворено от природата го впечатлява и той мечтае да строи така, както строи природата. При дипломирането, в речта си ректорът на университета казва: „Не мога да преценя дали дипломираме гений или безумец“.

Архитектът не успява да създаде семейство, остава сам цял живот, а голямата му любов е архитектурата. В творбите си Гауди превръща природните форми в архитектура. Той ненавижда правите линии. Образец на съвършенство, според  гениалния архитект,  е кокошето яйце. Без нито една права линия  или ъгъл е каса Батийо,  на текстилния магнат Хосе Батийо, която напомня на морско чудовище, покрито с блестящи рибени люспи. Всеки детайл носи послание: колоните кости и балконите  черепи са останки от жертвите на дракона; кръстът над покрива символизира св. Георги, небесния покровител на Каталуния; огънатият назъбен кръг на покрива - останките от победеното чудовище. След 1910 година той напуска архитектурната практика  и посвещава  изцяло живота си на строежа на катедралата Саграда фамилия (Светото семейство).

La Sagrada Familia. Когато се спусках по една от улиците, водещи до тази грамада, и през ум не ми минаваше какво ще заваря там, долу, на площада. Гледах си картата, дискутирахме си нещо живо и приятно, с джипиес в ръка до момента, в който завихме зад ъгъла на последната по наклона сграда и… Онемях. В съвсем буквалния смисъл на думата. Погледът ми се изправи рязко нагоре, долното ми чене увисна и мина известно време, докато се окопитя и осъзная, че всички застинали туристи наоколо правят същото като мен. Фотоапаратът, който носех със себе си не е в състояние да обхване цялата сграда на това грамадище, макар да се отдалечих на съседната улица, за да снимам (от нивото на тротоара). Обърнете внимание на мравките, долу пред входа на храма. Хора са, не са мравки. За влизане вътре се чака около 2,5 часа (в началото на пролетта). След купуването на заветния билет за вход, се чака още около час, за да се придвижиш сред множеството до вратата. Гауди се пренася да живее в малка къща до  храма, за да наблюдава лично строителството. С голямо внимание той изпипва всеки детайл.  Посвещава на строежа на катедралата 35 години от живота си, но не успява да я завърши приживе. При непрекъсната работа на огромен екип от строители и реставратори, катедралата ще бъде готова през 2032 г.

Бюджет за път. Барселона е атрактивна дестинация. В зависимост от това - колко средства може да отделите за пътешествие дотам, може да оформите бюджета, престоя, начина си на придвижване, храна и местата, които ще видите. Ако изберете да сте волни като птици, сами планирате всичко и си резервирате полет и хотел/хостел месеци преди воаяжа, може да ви излезе съвсем прилично пребиваването там. Като, разбира се, се подготвите с удобни обувки за дълго ходене, офлайн GPS, списък със забележителностите и подходящи карти на града.

Език. Не очаквайте в Барселона да ви отговорят на английски или испански! Там се говори каталунски и точка. Любезни и усмихнати, искат да ви помогнат и често успяват, но с помощта на крака, ръце, жестомимика и…каталунски език. Подгответе се докато питате на английски, да ви вдигат рамене или откровено да ви отговорят на роден език с усмивка и усещането, че сте им съседа от задния двор. Малко е странно как така 21-годишна кака сервитьорка не знае дума английски, след като скоро е станала от ученическата скамейка, но това е положението. Иначе мургавите търговци и продавачи в магазини и щандове  знаят приличен английски и ще ви отговорят. В музеите и популярните паметници на културата говорят чудесен английски, а и на много места има туристически центрове, в които  това им е работата – любезно да ви помогнат да стигнете до където искате. Но пък и пътуването до Барселона е чудесна възможност да научите поне няколко изречения на каталунски. Мелодичен език от Романската група.

Улиците. Спокойствие. Уреденост, култура, усещане за пространство, желязна дисциплина. Има място за всички на пътя. Широки велоалеи, еднопосочно организирано движение по повечето улици и булеварди, места за паркиране, за мотори и велосипеди. Евтин велотранспорт, бързо и лесно таксуване на всякакъв вид превозни средства под наем. Няма трамваи и тролеи в централната и туристическа градска част. Метрото е чисто, пълно с полицейско присъствие (заради усложнената международна обстановка), бързащи, но усмихнати хора. 


Мургав чичо влиза във влакчето с акордеон по време на единственото ни возене с метро. Свири от душа и е благодарен на дребни монети. В секундата, в която чува речта ни преценява, че сме славяни и подкарва руски частушки, „Калинка моя“, „Катюша“ и „Очи черние“. Всички са толерантни и свикнали с етносите.

Хората. Не си правя илюзии, че спокойствието, което усетихме в началото на април е  целогодишно. По това време няма жега, навалици, сиеста и умора. Прави впечатление, че е пълно с мигранти. Наистина пълно. Забрадените източни жени със семействата си са навсякъде. Подчертавам преди всичко тяхното присъствие по пейки, булеварди, площади, музеи и магазини, защото те се отличават от останалата масовка по облеклото си. 

Сувенирните магазинчета и щандове са монопол на мургави хора, а бакалиите и павилионите за хранителни и китайки стоки са предимно обслужвани от азиатци. Последните не говорят английски, но кимат на всичко. Масово хостелите се държат от чужденци, заради което община Барселона наскоро издаде наредба, забраняваща на чужди граждани да отдават под наем места за подслон. Очевидно браншът е на път да бъде окупиран от чужди.

Футбол. Тук Той е религия. Не само на Ноу Камп. Почти навсякъде е. Дори не само в официалните магазини на ФК Барселона. По фланелки, ключодържатели, бебешки облекла, кукли, чаши, знамена, аксесоари. Улична метачка, облечена като Меси пее партията на Монсерат Кабайе, изпята в дует с Фреди Меркюри за домакинството на Барселона на олимпийските игри през 1992 г. Ученички хапват парче пица с фланелки на любимите си футболни герои.

Когато един жаден за приключения пътешественик попадне в град като Барселона, разказите се надбягват един след друг. Аспектите, които са се запечатали са далеч по-големи от обхвата само на един пътепис. Затова ще има още части. Написани на един дъх, с любов и любопитно перо.

Коментари

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Тя е момиче, жена, дяволица

За горите на Делю, пенливата вода и висините