Студентският празник навършва точно 100 години

Здравото пиене, ядене и танци са ясни. Накъде без тях на студентския празник? Отдавна са резервирани механи, хижи, къщички, вили, дискотеки, всичко-в-което-може-да-се-купонясва. Но я попитайте един произволен студент дали знае какво празнува и защо на 8 декември! Единици ще ви отговорят. И в това няма никаква драма. За тях е важно, че са заедно, че са това, което са, че са тук и сега, че са млади и умни и че всички хоризонти са пред тях. И аз не знаех какво празнувам през всички пет студентски празника, които винаги ще помня до детайли. Да проследим откъде идва традицията да се отбелязва този уникален български празник! Измислен и наложен е само в България още през далечната 1916-та година и днес той става точно на 100 години.

През 1902 г. студентите започват да честват патронен празник на Софийския университет, първоначално на 25 ноември - денят на свети Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на Алма матер, който традиционно се счита за покровител на българското висше образование. На 31 март 1916 г. обаче българската администрация преминава към Григорианския календар. Понеже Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар (до 1968 г.), датата на празника се измества с 13 дни напред и се чества на 8 декември. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празнуването на „Студентски празник – 8 декември“ е възстановено. Фактът, че празникът 8 декември е само наш, го прави уникален.

Никоя власт, никога и никъде не е била във възторг да има силни и единни студенти. Не са полезни, взети заедно. Нещо повече – опасни са. Без изключение, всички правителства, от възстановяването на българската държава досега са флиртували с учещите младежи. Именно студентите свалят правителства, вдигат метежи, пускат ветрове, които не само носят течение, но често издухват горния пласт от политическата пирамида. За властта е добре да успее да ги постави под контрол. Но в най-трудните за нацията и държавата моменти управляващите търсят тяхната помощ.

Защо точно студентите са ценни, но и опасни заедно?

Защото са запалителна смесица от младост и образованост. Енергията им може да съзидава, но и да руши. Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университетът им беше затворен. Те бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война. Завърнаха се от Париж, Виена и Лайпциг, за да се запишат като доброволци. Някои от тях останаха в окопите завинаги. Студентите поведоха не един метеж от падането на комунистическия режим у нас през 1989 г. досега. И сваляха правителства.

Да се опитаме да си представим какво биха сторили студентите днес! Да не бързаме да казваме, че са разглезена пасмина от хвърлящи гюбеци по чалготеките лумпени! Тези деца не са били поставяни скоро в ситуация, в която да спасяват нацията. Повечето от тези младежи са родени по Жан-виденовата криза, когато едномесечно майчинство струваше две бебешки каши „Слънчо“. Майките и бащите на много от тези деца са мизерствали в една от най-пословичните икономически кризи на новото време докато ги отглеждат, но самите те не са били поставяни до стената. Не са виждали война, не са викани в казармата, не са лишавани от храна и свобода на словото, не са влизали в затвора само защото застават зад написаното в една книга. Ако имат късмет, няма да бъдат привикани посред нощ да спасяват границата ни от нахлуващи мигранти.

Днес висше образование можеш да вземеш с по-малко усилия, отколкото, да речем, преди 20, 30 и повече години. То се превърна в житейска потребност, а не в ценност. В хартия, с която да си намериш по-лека работа, евентуално. Може да се купи и някои си го купуват. Искащите обаче да се подковат със знания, които ще им трябват в желаното поприще, се трудят да съберат тези знания. За да им е леко в избраната професия, за да станат професионалисти по отъпкания път. Те не избират въздушни специалности, с които да си губят времето, знаейки, че няма да се занимават с тази област. Те са целеустремени и упорити. И днес има мотивирани и добре подготвени студенти. Имам подозрения, че те не са мнозинството, но ги има. И това ми дава оптимизъм, че от тях ще излязат утрешните специалисти, без които нацията ни няма как да се справи. Утрешните архитекти, инженери, магистрати, учители, журналисти, икономисти, лекари, моряци, агрономи, артисти, писатели и художници. Всеки сам си носи кръста и си остава за негова сметка прахосването на години, енергия и пари в университет и специалност, които не харесва и недолюбва. Временното спокойствие на родителите, че детето ще се „висшизира“ не носи никому особена полза.

Преди да се опиете от възторга на младежкия купон на празника обаче, мили студенти, не забравяйте какво празнувате! Бъдете здрави и успешни във всичко светло, с което се захванете! И имайте едно наум каква сила носите, когато сте заедно!

Ели Маринова