понеделник, септември 09, 2013

Фотосесии на деца сред природата - там, където те са най - "у дома си"


Сполетя ме странно явление. Словото ми заспа. Почти напълно. Спи, пустото, хърка. Още по-странно е, че това ни най-малко не ме тревожи. Аз, лудата глава с индианско име "поразяващата уста", бунтарката, странницата единачка. Кръглият пирон в квадратна дупка. Докато думите ми спят обаче, аз снимам. Снимам деца. По-право е да кажа - тичам като духче след тях по поляните. Търкалям се по тревата, плискам се с вълните, давам им всичката си лъчиста луда енергия и си общувам с тях докато обективът лудее в ръцете ми. Толкова чисти са. Директни. Лишени от фалш и близо до Бог.
 Идат от Него, сливат се със света и ако никой не се опита да ги вкара в калъп, пречистват всичко наоколо, правят го по-цветно, по-истинско, по-кристално...


Няма коментари:

Публикуване на коментар