събота, юли 09, 2011

Златна ли е Златна Прага? (1)

Никак не е лесно да си роден авантюрист,майка му и мечка! Ама никак. Очевидно последната орисница, която е цъфнала над мен по време на раждането ми е била пияна и вързана, щото да е зажадняла за летеж по чужбинските царства и господарства. Та тя ме е нарекла да съм доверчиво същество с таралеж в гащите и приключение в очите.

Всичко започва с дву-годишна покана за фото-ваканция в Чехия, Прага. На която чинно отказвам две години. 
Защото Я пари нямам, я не са ми много проверени домакините, я вятъра духал отзад напред или слънцето изгрявало от другата страна. До прекрасния момент, в който нагъл батко от туристическа агенция предлага в школото на сина ми (Пепи) да организира пътешествие до Европа на 8-мокласните френско говорящи хлапета за по 2 бона на човек. 2 000 лв?! Алоооо, майка му и баща му да не са с вуйчо-реститут в Америка? Как се изкарват 2 бона?
Та, в сюблимния момент на отчаяние, приемам двугодишната покана за Прага за мен и Пепи. Пляс – два самолетни билета лоу кост (ниско тарифни) и пляс – пред нас са блеснали житааа-ааа-та...ще ходим на фото-ваканция. Хем детко ще види пустата чужбина, хем аз  ще се наснимам от душа.
Малко пари, малко багаж, документи, телефон, банкови карти и летим за Прага полуголи и боси след 30 градусова жега във Варна. Пристигаме. В Прага пингвини официално се стягат за голямото плаване, студ, дъжд, 10 градуса. Е, преживява се. Домакините все още хилнати. Коптор. Мизерия кашля от стените, тепърва ще се запознаваме с неща като сапун, шампоан и чаршафи, които мъкна за срам на срамотиите. Преглъщаме. Цял ден трамбоваме като римски пехотинци в дъжда и след първата проявена умора, домакинът Митя се вкисва,  втасва и добива поглед на престояло 2 години тесто в хладилника.
 Не сте дошли да си почивате – казва, ще ходим и точка. Оттам се почва с омерзението и досадата, проявени от Митя по недостоен начин, граничещ с откровеното ми съмнение, че този човек се друса тайно в градинките. А може би е избягал от лудницата персонаж?!
Спим някак си, детко се замечтава за България, щото Прага може да е златна, но очи да видиш златото и можеш да имаш само когато си заобиколен от спокойствие, любов, приятелско отношение, сигурност и свобода. Нито Пепи, нито аз го почувствахме. Митя излудява и прави опити да се държи като старшина в несъстоялата се житейска казарма на жалкия си животец. Аз, разбира се, не му позволявам. Допускам, че този човек никога не е бил прегръщан. Допускам го, без да се заклевам. Не искам да се правя на психолог, тепърва имам да ям кофи с вълшебства.

Обмислям да излезем на хостел и да взема по-ранни билети за самолет, нищо, че нашите за връщане ще изгорят. Но какво  мислиш, какво става...Втора вечер. 23.00 ч. Снимам изумителна готическа катедрала. Естествено си изгубвам ума. За 1-2 минути невнимание изгубваме и спокойствието, и свободата си. Открадват ни чантичката на фотоапарата с всички документи, шофьорска книжка, банкови карти, пари и телефон. Всичко. За миг. Видях ужаса в очите на детето, защото нямах огледало, за да го видя в моите. Митя блее на съседната пейка, твърди, че е видял крадеца в момента на кражбата и дори си признава, че му е завидял, че оня първи си е намерил плячка. Твърди и че не знаел, че това е нашата чантичка. Други хора няма.

Сами, в чужда столица, без документи и телефон, с вкиснати домакини. Кисели защото не се хванахме да играем по гайдата им и по режима им. Да вия и нареждам – няма смисъл. Да рева – кой ще ме чуе? Да търся крадеца? Това е като да гоня вятъра. Похлипвам, леко излудяла. Усещам се, че детко на мен разчита, аз съм му опората. Вземам се в ръце. Спим в коптора и не си говорим с домакините, не ни щат вече. Били сме твърде претенциозни щом ползваме баня, мием се и си перем дрехите. С две думи – не сме от тяхната порода лумпени. Да не сте посмяли да ме питате на глас – що щеш на гости в недотам познати хора, защото аз вече съм си изяла ушите от яд.

Малко за Прага. Ами златна е. Наистина е златна. Аз съм човек, способен да отскочи встрани от себе си (допускам, че е от близнашката ми природа) и да види случващото се отстрани. Да оставим неудачите, ужаса от преживяното, дъжда, страха и омерзението от една негостоприемна среда на луди домакини. Изумителна столица. Тежка, значима, светла, приветлива, космополитна. Град с традиции, в който всеки камък си тежи на мястото. Всяка тухла, преди да бъде построена, е обмислена и поставена с вкус и на място. Без олющени фасади, без многостилие, кич и сивота. Дисциплина. Подреденост. Стил. История, напомняща дискретно за себе си от всякъде. 
Огрооооомни междублокови пространства. Ама огромни. С паркове и водоскоци между блоковете. Чист релсов транспорт (почти само релсов). Не бих упрекнала местното население като крадливо, защото в Прага сноват мафии и бандюги от цял свят. Изключително висока престъпност. На едно от първите места след Сицилия и Москва. Подземен свят, за който се носят легенди.
Отвратителна храна. Как си дефилират стройни и елегантни тези чехкини, захапали по един мазен ходдог с наденица, така и не разбрах. От всеки втори ъгъл на града наднича павилион за бързо хранене с десетки мазни гадости от месо в черво. Масово.

Одисеята започва. За нея – във втора част от пътеписа.Вижте 2 част тук:
http://eliprolet.blogspot.com/2011/07/2.html
Ели Маринова

17 коментара:

  1. Май вече и Прага не е това което беше!И чехкините не са това което бяха.И лакомствата предлагани във всеки магазин...доколкото си спомням .."обчерствени" им казваха и те не са същите.И аз не съм същият.Така е.Страстта лети...удоволствието бяга...а разумът крачи с бавни крачки.Затова обикновенно закъснява!

    ОтговорИзтриване
  2. Уви...и все пак родените с приключение в очите успяват да видят през болката и ужаса, красотата и изяществото на една царска столица...Не знам каква е била, но ми се видя прагматична и забързана.

    ОтговорИзтриване
  3. Kakto vinagi unikalen patepis chakam 2ra chast. I v Praga se krade ne samo v Balgaria tova me "uspokoyava"!
    Bravo Eli pozdravlenia za patepisa

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря много, анонимче! :) Мен не ме успокоява...натъжава ме...

    ОтговорИзтриване
  5. Николай Иванов12 юли 2011 г., 20:55

    Браво за пътеписа Ели. Отново си страхотна в изказа си. И жалко, че толкова горчивини си преживяла за толкова кратко време. А се радвам, че това не помрачило духа ти. Снимките са прекрасни. Очаквам и аз с нетърпение следващата част.

    ОтговорИзтриване
  6. Мерси, Ники:) Офффф, ние си знаем през какво минахме. Като че ли обаче си го търсех приключението...

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен19 юли 2011 г., 8:39

    Страхотен пътепис! Браво, Ели! Е, горчивината остава, но пък и хубавото, и красивото не са били по-малко! Чудесни снимки! Поздравления!
    Нина Антонова

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен19 юли 2011 г., 9:03

    Много красота трябва да има човек в душата си, за да я види и да ни покаже, независимо от мизерията и трудностите, през които си минала. Браво за снимките и за това, което си!
    Racho

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря за милите и силни думи, Нинка и Racho! На един дъх разказах това, което се запечата най-дълбоко като следа в душата ми. В интерес на истината - снимките ги правих ей така, между другото. Нямах време и спокойствие да се насладя докрай на мига насаме с обектива:)

    ОтговорИзтриване
  10. Дори неспокойно родени, снимките ти са невероятни! Ако ме питаш защо?- защото са създадени не от гледащ, а от виждащ човек. Думите- също. И да кажеш на този Митя, да ти върне взетото. Ако още го искаш, разбира се.

    ОтговорИзтриване
  11. Не съдя никого, защото има само Един съдник. Няма значение дали ще го наречем Бог, съдба, Провидение...той съди. Документите и картите са обявени за невалидни от момента на подаване на сигнала ми. Не изключвам вероятността Митя да е бил неволен участник в изпитание, дадено ми за нещо и отнякъде. Иначе, ако оставим сюрреалните разсъждения, не тая неприязън към никого. Не умея. Няма място у мен за неприязън. Наистина. Изкючително тъжно ми е от всичко, което изживяхме, най-вече защото изведох детето от страната за първи път в живота му. Вместо радост и красота, му се стовари тази нелепица. За щастие, горчивият вкус отминава. Остава само...любов.

    ОтговорИзтриване
  12. Проповядването на алтруизъм в случая е неуместно, а наивитетът, с който обясняваш как само любовта оставала, е смазващ. Този разказ, (не пътепис), става за четене, донякъде. Както и чалгата, става за слушане, донякъде, колкото и да извисяваш поетичността на словестните й послания.

    ОтговорИзтриване
  13. Надявам се да те е "смазал" в хубавия смисъл и теб..наивитетът. Препоръчвам ти да отминаваш четивата, само "ставащи за четене" още на 3-то изречение, не си струват напъните докрай, не е здравословно най-малкото.

    ОтговорИзтриване
  14. zdraveite imam problem otkradnaha mi licnite dokumenti smisil licna karta samo i nqkakvi 400 kr, kakto i da e obace bez licna karta ne stava v PRAGA iskam da se virna v BG za praznicite za nova godina iskam da sim s edinstveniq si basta :( i bihte li mi dali nqkikif sivet kak, kolko , i ot kide moga da si izkaram pasavan za BG molq ako znae nqkoi da mi pise na skype : zuleiha_ molq vi pomognete ot skoro sim tuk i ne znam nisticko blagodarq predvaritelno :( :)

    ОтговорИзтриване
  15. Ох, ако е вярно това, което казвате, Господ да ви е на помощ! Идете в посолството на България в Прага 1, намира се на ул."Краковска" номер 6, до историческия им централен музей. Там ще ви съдействат, но едва ли ще стане преди нова година. Прочетете двете части на пътеписа ми тук, за да сте подготвена. Успех, моля се за вас!

    ОтговорИзтриване
  16. Анонимен13 юни 2013 г., 3:59

    Ӏ am curіouѕ to find out what blog platform you have beеn utіlizіng?
    Ι'm having some small security problems with my latest blog and I'd like to fіnd ѕomеthіng mоre ѕafeguarded.

    Do yοu have anу rеcommenԁаtions?


    Alѕo ѵisit my hοmepage :: empfindlichе haut ()

    ОтговорИзтриване
  17. advertiѕing

    my blog pοѕt - aκku bohrschrаubeг ()

    ОтговорИзтриване