Георги Тошев: Никога няма да се начудя на тази умореност да рискуваш. Хора, пътувайте!
Ели Маринова: На мен лично ми липсва виртуалната разходка, която правехте в търсене на „другата България”. Наясно съм, че проектът, който представляваше това предаване приключи. Ще го подновите ли някога и ако не – върху каква нова идея работите?
Георги Тошев: Не, няма да го подновя. Аз съм човек, който изчерпва форматите докрай. Вярно, че „Другата България” бе най-представителният ми проект. Аз продължих да пътувам и след него с новата поредица – „Непознатите”. Третият сезон започва от октомври, а от средата на юли започва повторение на епизодите с Наум Шопов, с Фрида от АББА, с Ал Бано, филмът, който направихме за 70 годишнината на Емил Димитров, филм за фламенкото. Смятам, че „Непознатите” като формат ми дава много повече възможности да откривам познати и непознати личности и да разказвам истории, които на мен са ми любопитни. Журналистиката е голяма краста и съм много щастлив, че това ми се случва. Но в момента съм в период, в който много егоистично гледам на проектите си. Ако нещо ми е много интересно, го правя. Защото журналистиката нито ме храни, нито е заниманието (особено в България), което е борбата ми „на живот и смърт”. Журналистиката е едно забавление, което е пътешествие на духа. Смятам, че публиката днес очаква да и се разказват истории, да и се показват личности, които невинаги шестват по първите страници на новините. Харесва ми този изследователски дух на журналистиката, доколкото е възможен, доколкото ми се отдава на мен, доколкото в България представлява нещо за хората, с които аз търся контакт. Аз получавам много откази, особено от известни хора и от техните агенти най-вече. Но не се отказвам.
Е. Маринова: Издайте няколко тайни от новия сезон на предаването...
Г.Тошев: В новия сезон на „Непознатите” ще има и Кустурица, и тайния син на Салвадор Дали и Гала, който открих край Рим, както и пътя на бедуините. Ще видите пътешествие с бедуини в Оман, Христо Мутавчиев. Няма да издавам повече. Получих много упреци за Албена и Максим, но двойно повече бяха адмирациите, защото да се вгледаш в личната драма, в обръщането на един човешки живот е много повече от това да понесеш обидите и незаслужените обвинения, че си адвокат на този или онзи. Аз не съм адвокат, аз съм там, където има въпроси, които искам да задам и техните отговори живо ме интересуват. Благодаря на бТВ, че продължава да ме провокира, както и на зрителите.
Е. Маринова: У вас се открояват мениджърски черти за управление на голяма медия. Имате ли такива амбиции?
Г.Тошев: България има различна публика и въпросът е тя да бъде откривана и задоволявана. Нищо не е за всеки. И в това, да предложиш многообразието на собствената си програма, различните гледни точки, е голямото умение да програмираш , да създаваш една медия. В момента правя опити в ръководенето на една медия - списание „Макс”. Това не е мащаб – както да се ръководи и да се участва в управлението на една телевизия, но много скоро ще кажа „да” и сигурно след време бих се занимавал и с това. Смятам, че ситуирането на интересните неща е въпрос на изключително дълбоко проучване в необходимостите на хората. И пак опираме до това вглеждане, което е в основата на нашето занимание – да се вгледаш в човека, да го усетиш, да видиш интереса му. А вече най-високото майсторство е да създадеш интерес в него, да го провокираш, да го образоваш, да го направиш по-витален. И по този начин живота му няма да е затънал само в бита, в живота му ще се случват други неща и дай боже медията да е този провокатор.
Е. Маринова: Пътуването помогна ли ви да намерите себе си?
Г.Тошев: И да, и не. Намираш се, после пак се изгубваш.Пътуването ми помогна да бъда по-спокоен. Сега вече знам какво съм, къде съм, какво искам да направя. Пътуването е дистанция. Аз се чувствам много добре в България, защото не живея непрекъснато в нея. Всяко завръщане е опит да проверя себе си, близките си хора, да се сблъскам с хората, които не ме обичат. Но пък това е едно гранично живеене, което лично мен ме ограмотява. Така, че пожелавам на всички да пътуват, не е невъзможно. Дори напускането на мястото, където живееш, напускането извън града или селището, в което живееш, излизането от собствената ти уседналост е вече въпрос на някакъв вид събуждане. В този смисъл, радвам се, че младите хора днес са по-будни днес, отколкото съм бил аз на техните години.
Е. Маринова: Какво бихте казал на пътешественическата душа, която жадува да пътува, но заради баналности от типа на „нямам пари да пътувам сега” си седят у дома с години и хващат корени?
Г.Тошев: Пътуването не е само физическо преместване. То е и любопитство. Аз съм имал дълги периоди в различни точки на света, в които не съм имал пари. Бил съм затворен буквално в една стая, без Интернет. Ходенето по улиците също е пътешествие. Когато аз съм депресиран или разочарован, не си седя в къщи, не се изолирам от другите, аз тръгвам. Тръгвам по улиците, срещам хора. Светът навън ме зарежда, светът навътре в мен ми е интересен, но недостатъчен, за да преодолея тъжните моменти. Излизането навън е като метафора – и буквално много важно за човек. Една приятелка ми каза – отивам в Слънчев бряг, ще похарча 2000 лв. С 2000 лева ти може да видиш такива места по света! Никога няма да се начудя на тази умореност да рискуваш, и то от млади хора. „Ама аз не говоря езика, не познавам там никого и пр.”. Пъувайте! Пътувайте, винаги може да се оправите. Не е въпрос на пари, пътуването е желание.
Коментари
Публикуване на коментар