До Италия и назад - част 1-ва


Такива сме ние, емоционалните тикви - когато ни е всичката Мара втасала, пишем ли, пишем. Малка планинка да ни се изпречи - зарязваме словото и минаваме на авариен режим-рисуваме, снимаме и тихо ругаем. Отскочих до Италия в командировка и се върнах пълна с кислород. Докато работя по филма за тази древна и изумително красива земя, искам да споделя с вас емоциите - такива, каквито ме заляха.
Всички пътища водят натам. Ама наистина. Пълноводна река от вплетени пръсти, дъх на старинА, белези от величие, усмивки, които заразяват и те увличат в същото това топло течащо вълшебство,наречено Рим. Италия е мястото, което се свързва с история, любов и папата. Като кажеш Италия, няма начин да не се сетиш за Колизеума, наклонената кула в Пиза, реещите се гондоли на Венеция, Ромео и Жулиета и морето от целуващи се хора. И всички те – говорещи на един език – езика на любовта. Защото Любовта е най-чистият световен език, без никакви обяснения,защото Вселената не се нуждае от обяснения, за да продължи пътя си в безкрайното пространство.
Ходещото море от хора тук е многолико. Италианци, испанци, немци, французи, много азиатци(които наричаме за по-нагледно японци). Те имат особен начин на придвижване като туристи. Обикнвено ми приличат на нещо като хлопнати по главата чучулиги, тръгнали на първа любовна среща, омотани в камери, фотоапарати, мобилни телефони, с дежурни усмивки,разтегнати до зад-ушието и очевидно не разбиращи нищо от обиколния свят. Но са готини и аз ги харесвам. Римската Одисея започва на 25 октомври. Полетът е в 6 и половина сутринта. Ще пътувам за 1-ви път в живота си със самолет. Срам не срам, казах го. Гледам приблизително като теле в магазин за бижута. Но гледам и да не се издавам много. От благоприличие. Предната вечер почти успях да си сместя половината гардероб в раницата на Тони . Не взех много дрипки, защото не чекирах допълнителен багаж. Самолетът излетя безаварийно, в смисъл, че не се срути над Терминал 1 заради свръхбагажа. Приготвих си пликчето за повръщане. И влюбената двойка,седяща до мен така и не разбра какво ще правя с него. Всеки път на в-са-какво ще правите с това пликче, аз отговарях-чакам да повърна. Ама не би. Полетът бе приказка, като кръгче с виенско колело, а емоцията, която ме хвана за гушата на фона на кървавия софийски изгрeв от птичи полет, вещаеше рев от щастие. Едва сега всичко започваше. Като кацнахме на Фиумичино, първото ми впечатление беше, че се казвам Алиса и не съм в огледалния,но при всички положения-в света на чудесата. Колегите ми ме чакат и чинно – дивят на подивелия ми поглед. Времето е повече от подканящо и след като си захвърляме дисагите, хващаме пътя. Първа цел – Колизеумът. Пътьом се забърсва и карта, за да не се наложи да спя на някоя пейка. Поемаме по пътя към Колизеума, защото в радиус от ок. киломеър, всичко около него се върти. Часът е малко след 9, неделя и освен туристите, в града са наизлезли и жителите на Рим. Пият си първото кафе, извеждат си кучетата, децата, пазаруват си – въобще, абсолютно нормален ритъм. Това, че през терасата си виждат сутрин колоната на Траян, не ги различава от нас. Една след друга – кокетни будки с вълшебства гарнират улиците на вечния град, в който древността си партнира с живия живот толкова изящно и ненатрапчиво. Всякакви плодове,зеленчуци, печени кестени, сувенирчета и море от ключодържатели. В началото мозъкът ми, изпердашен от емоцията, възторга и величеството на този град, нямаше свободна фибра,за да се досети-защо най-продаваното нещо тук са ключодържатели, но, стъпвайки на родна земя много бързо разбрах. Разбрах го всъщност когато приятели ме задърпаха с блеснали погледи и въроса-какво ми донесе от Рим. Хлъц! Амииии,тооо...таковата...аз взех един два мини-сувенира,ама откъде да се сетя да изкупя всичкото ключодъжателно желязо на планетата, та да стигнат.
В Рим има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. От филмчето, по което сега работя и което скоро, надявам се, ще гледате, дори няма как да разберете, но тук наистина всичко е история. В радиус от половин километър от всяка историческа тухла има, естествено, сергии, будки и фургончета, от които туристите могат да се сдобият с бронзова отливка на катедрали, вълчицата, Рем-чета, Ромулчета, метално колизеумче, чаши с Рим, чаши без Рим, триножници за закъсалите фотографи като нас, сладолед, картички с живия папа, картички с мъртвия папа, картички с двамата папи и молитвена броеница. На всичкото отгоре по пиаца Венеция ще те заговорят 15 индиеца и 15-те ще се опитат да ти продадат бижу,сребърна гривна и камъчета. И там, пред Колизеума, и на Моста на ангелите, който е в непосредствена близост до Ватикана, са разположени цяла сюрия тъмнокожи мургавелковци, които продават чудеса върху чаршафи. Чаршафът си има специално предназначение – като надушат униформени, хващат четирите края на парцала и хукват, като пътьом изтърсват някой друг ориджинал продуктец с марката ”Прада” , „Гучи”, ”Бадедас” и „ПанасоАник” за по 10 евро. С повече пазарлък – 7. Обичам я тази Италия! Ако отидете - и вие ще се влюбите - бас държа! Не казвам къде го държа, за да не ми го вземете. Ще пиша пак. Сега отивам да рисувам:-)

Коментари

  1. Ето, че се оказахме в Италия и я видяхме през твоят различне поглед :)
    Благодаря ти, Ели!
    Пенка

    ОтговорИзтриване
  2. Ели :) аз лично ще чакам продължение ...
    Цвети

    ОтговорИзтриване
  3. Защо ти е да снимаш филми, като разказваш така?...:-))).Надявам се да споделиш снимки то Рим

    ОтговорИзтриване
  4. Ще има продължение, разбира се:-) Ами филмът винаги е по-жив и показва повече нюанси. Както и снимките и картините;-) Неслучайно и книжките за деца имат повече илюстрации - защото светът на детето все още има нужда от въображение, чистота, неподправеност,цвят и форми. После, като порастнем, нещо от детето си остава у нас. Тогава идва нуждата от картинки, за да не се претопим в сиво:-)Благдаря ви много!

    ОтговорИзтриване
  5. Картините помагат, но думите предизвикват въображението и затова са незаменими.Няма как да се предаде настроението на пътеписа ти само с образи...:-))Пази детското, защото без него света е наистина твърде ...плосък.

    ОтговорИзтриване
  6. Добре написано Ели! Запали ме да посетя този древен град! Но... дали ще мога да стигна до там? Но с твойто филмче ще се потопя в историята. Чакам го с нетърпение и продължение на пътеписа!

    ОтговорИзтриване
  7. Добре написано Ели! Запали ме да посетя този древен град!Но......дали ще мога да стигна до там? Но с твоето филмче ще се потопя в древността! Чакам го с нетърпение а също и продължение на пътеписа ти!

    ОтговорИзтриване
  8. О, разбира се, че ще метна продълженията на задъхани и едри глътки! Благодаря ви много за думите и приятелското присъствие тук:-)
    http://www.youtube.com/watch?v=3iVwbH0w8_4

    ОтговорИзтриване
  9. Е, Ели, мога само да ти пожелая шанса да посетиш и други интересни места и после да ги споделиш с нас! Покрай теб белким и аз видя това - онова по пъстрия свят :) Разказваш превъзходно! Искам още!
    Дари

    ОтговорИзтриване
  10. Пожелавам ти безброй кръгчета с виенско колело и летене с крилцата на пеперудка, Звездичке... :-)

    ОтговорИзтриване
  11. Златни ти уста:)Благодаря от сърце:)!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Тя е момиче, жена, дяволица

За горите на Делю, пенливата вода и висините