След теб

След теб е хладината на морето, жарта на огъня, докосването на всемира, след теб е Цялост. И за да остана цяла, няма да опитвам да обясня емоциите си. Ти - също. Да изживеем всичко силно, запазвайки това, което сме почувствали като дар от Бога. Най-сигурният начин да унищожиш моста между видимото и невидимото е, като    се опиташ да обясниш чувствата си.
           







Чувствата и емоциите са диви коне и аз зная,че разумът никога не може да ги овладее напълно.

Коментари

  1. Bla7 юли 2010 г. в 0:55

    Яки задници. Макар и нарисувани.

    ОтговорИзтриване
  2. Ели Маринова7 юли 2010 г. в 1:02

    Мерси. Представяш ли си като задобрея с рисуването и обърна моделите от другата страна;)

    ОтговорИзтриване
  3. Unknown7 юли 2010 г. в 6:27

    Добро утро!
    Разсмяхте ме здраво сутринта рано :)))
    --
    Значи правилно е казано "Утрото е по-мъдро от вечерта :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Пламен Бочев7 юли 2010 г. в 9:54

    Той, разумът, да не си навира много носа сред тия коне. :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Ели Маринова7 юли 2010 г. в 13:16

    Добро да е утрото:) Май Василиса Прекрасная от руския фолклор беше "авторката" на това за утрото и мъдростта. Радвам се, че си се усмихнал;)

    За разума и конете...далеч от тях, че не ги знаем колко диви идват по време на любов:)

    ОтговорИзтриване
  6. Н.Никифоров7 юли 2010 г. в 17:57

    Яки и даже човек може да си ги купи...картините де...:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Ели Маринова8 юли 2010 г. в 13:42

    Мерси, Ники:) Определено може. Картините де:) Едното дупе от галерия еротика вече замина. Картинното. ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен9 октомври 2015 г. в 20:34

    И след толкова много мъка пак сте готини!
    Така де, тези купувате и продавате дупета....

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Фотобой до Хърватска и назад - 1 част

Изображение
Изречен от цветущата уста на Ели Маринова  Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата  югославянин, съдейки по популярната музика и  филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.  ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук там...
Прочетете още

Фотобой до Хърватска и назад - 2

Изображение
Шибеник. Разбрахме се да не правим асоциаии с името на роден език. ШибЕни са само собствените ни шовинистични изцепки, че сме върха на гостоприемството и обслужването. Нищо като подобно. Тук е друг свят. С друга култура. Целунат от бреговете на тюркоазеното Адриатическо море, градецът е старателно изметен до последната прашинка със съзнанието на едни модерни сървременни туристически хора, които знаят как да посрещат гости. Знаят как да обслужват, как да пазят своето, но и да бранят спокойствието на преминаващите странници.  Очаквах поне тук таме за вкус пиян като свиня турист, някоя счупена бутилчица, пакетче от чипс във водата, шише минерална вода по пейките, шумна компания, недвусмислени намеци на почерпен чичо папардак. Няма. Бяло, спретнато и тихо. С изобилие от бели яхти и кокетни платноходи. Не идеализирам под общ знаменател туристите – нека не остана неразбрана! Който си е прасе по рождение, спокойно би проявил възпитанието си на воля, но само и единствено ако има...
Прочетете още

Златна ли е Златна Прага? (1)

Изображение
Никак не е лесно да си роден авантюрист,майка му и мечка! Ама никак. Очевидно последната орисница, която е цъфнала над мен по време на раждането ми е била пияна и вързана, щото да е зажадняла за летеж по чужбинските царства и господарства. Та тя ме е нарекла да съм доверчиво същество с таралеж в гащите и приключение в очите. Всичко започва с дву-годишна покана за фото-ваканция в Чехия, Прага. На която чинно отказвам две години.  Защото Я пари нямам, я не са ми много проверени домакините, я вятъра духал отзад напред или слънцето изгрявало от другата страна. До прекрасния момент, в който нагъл батко от туристическа агенция предлага в школото на сина ми (Пепи) да организира пътешествие до Европа на 8-мокласните френско говорящи хлапета за по 2 бона на човек. 2 000 лв?! Алоооо, майка му и баща му да не са с вуйчо-реститут в Америка? Как се изкарват 2 бона? Та, в сюблимния момент на отчаяние, приемам двугодишната покана за Прага за мен и Пепи. Пляс – два самолетни билета лоу кост ...
Прочетете още