Ели Маринова личен блог

  ОПИТАЙТЕ се да познаете защо българките в Странджа са носили до 4 сукмана един върху друг! Векове наред. През всички сезони от годината. И защо нужниците в странджанските къщи са се строили вътре в къщите (за разлика от всички други райони на страната)? Едва ли ще познаете. Защото хората са живели в непрекъснат страх от нападения и опожарявания. И са били нападани и опожарявани стотици пъти. Да, чували сме всички, че парчето земица, на което сме се родили се пада на кръстопът. Историята на предците ни, живели в Странджа пази село Бръшлян, на около 15 км северно от Малко Търново. Архитектурен и исторически резерват заради съхранените автентични къщи. От около 80 къщи на по 150-200 години, с времето са останали едва 20 от тези, които са запазени в автентичния си вид. Другите са рухнали от товара на времето. Архитектурата им е от XVIII – XIX век. Селото е имало ежегодна сбирка на традиционното земеделие, експозиция „Пътят на хляба“ и Сбирка на открито. Имало е и фолклорна група „Страндж

  СТРАНДЖА е изоставеното и сякаш осиновено дете на майка България. Нямам ни най-плахо намерение да спестя тези няколко нюанса, които усетих в това изумително красиво кътче от Родината. Изоставена на произвола на съдбата, тази наша планина (или остатъка, който ни отрязаха след поредица от робство и войни) крие в себе си магията на древна история, различен бит на населението и девствена природа. В няколко поста ще се опитам да разкажа накратко какво видях през моите очи. Ако попаднете в Странджа и се попитате – къде е държавата и къде са общините, за да запълнят зейналите ями по всичките ѝ основни пътни артерии, ще ви помогна с отговора – НЯМА ГИ. Отсъстват. Заделете си някой лев за ремонт на автомобила след завръщането си (в случай, че сте изминали доволно много пътища, за да достигнете до забележителностите ѝ). Ако ви предстои път към с. Граматиково или към Малко Търново, не се доверявайте на навигацията на Google или Waze и не поемайте по 25 километровата отсечка от третокласния път