Ели Маринова личен блог

Когато малките ми детски пръсти свиреха “ Турския марш ” преди (струва ми се) две-три епохи, все още се чудех от къде това вдъхновение у Моцарт за такова гениално произведение, посветено на нещо, което го е боднало...в Турция. Че паднаха няколко дебели бариери и предразсъдъци вътре в мен относно тази страна, паднаха. Но аз съм голямо момиче. Мисля, че знам къде е тънката червена линия между ненужната, вековно вкоренена омраза и също толкова ненужното величаене на една чужда земя. Отидох да видя не толкова Турция, а Цариград. И мисля, че го видях с бистър поглед. Със светлина дойдох, светлина видях.   Като морско чедо, нещо силно ме влечеше долу до водата на Босфора . Накъдето и да поемех още през първия ден, все нещо ме дърпаше към брега. Трябваше да го видя, пипна, да потопя крака, да полежа по камъните му, да вдишам аромата му. Реех поглед през безкрайните минарета и поток от хора и бързах към морет...

Част 1 Величествен Цариград. Все бях мяркала суперлативи, исторически справки и пияна от епитети поезия за това фантастично грамадище на Босфора, но и представа си нямах, че е любов от пръв поглед. Ако човек е чел бележките от мои пътешествия, би си помислил, че съм много влюбчиво същество. Но оттук си тръгнах завинаги влюбена. И пожелах да се върна, преди още да съм си тръгнала. Истанбул,  Константинопол, Цариград или Византион. Знаем, че е единственият град в света, който свързва два континента. Но не знае колко много приказност носи в себе си тази луда, луда смесица от Римски, Византийски и Османски векове този, който не е ходил в нея. Дълго се сърдех на арабите, че завладяват Константинопол докато седях в уютната стая на родния си дом и учех история. Твърде много предразсъдъци са вкоренявани в празните ни малки главици още докато сме били деца, твърде много излишна омраза лъха от книжки и учебници. Но всъщност идва...