ЗА ДВИЖЕНИЕТО в Египет: Правилникът за движение има една точка: „Няма правила“

 

АВТОР и фотограф: Ели Маринова

НЯКОЙ ми беше казал, че последната цивилизация в Египет е приключила съществуването си по времето на фараоните. Въпрос на гледна точка. За един феномен ми е думата в този разказ – придвижването в африканската страна. В пустинята е ясно - камилите са нейните „кораби“. А извън нея?

Превозните средства в Египет са приключенски. Наистина различни от всичко, с което сме свикнали. И вероятно до голяма степен наподобяващи тези в много азиатски страни. Често срещана гледка са малките тук-тук-чета, които в африканската страна всъщност се наричат „ток ток“. 

Правилникът за движение по пътищата на практика има една точка: „Няма правила“. Нормално явление е да видиш натъпкано до козирката возило, в което се возят хора, магаре, крава, коза. Повечето микробуси нямат врати и от там се подава всичко, за което не се е намерило място вътре – крака, ръце, глави на хора. Автобусите в Египет не спират. Те само намаляват силно скоростта и оттам се изсипват/качват пътниците. Който както свари. Свиква се.

В Кайро има метро. В първите два вагона се возят жени, в следващите – мъже.  Автомобилите в Египет са непосилно скъпи за повечето семейства. Затова общата гледка по улиците показва возила от 1960, 1970, 1980+ г. и рядко нагоре. Таксиметровите шофьори по традиция държат волана с едната ръка, като другата задължително е на клаксона. 

Така се осъществява навигацията на автомобилите един спрямо друг. Докато аз и приятелките ми ползвахме египетско такси, крещяхме с пълно гърло през сълзи от смях и страх. Докато шофьорът обясняваше културните различия между местните жени и туристките, чевръсто пробва да блъсне няколко пъти групичка от жени с деца на пътя, които пресичаха на принципа на проба/грешка. Водачът ни обясни, че „там е така“. Няма регламентирани места за пресичане и пешеходецът НИКОГА няма право.

В Египет няма ляв завой. Наистина няма. Има банкети, по които караш до безкрай, за да достигнеш кръгово кръстовище, в което все пак да завиеш вляво. Но пък горивото е достъпно, понеже го добиват в изобилие в страната. В град Луксор, който е приблизително с големината на Варна, има САМО ДВА светофара. В Египет за $1 можеш да купиш 3 литра бензин или 4 литра дизел. Заради променената световна политическа обстановка в момента, тези цени може би са временно редуцирани нагоре.

Минавайки по пътя забелязах спретнато училище. Образованието в Египет е безплатно. Децата до 12 години учат в смесени училища. В държавното училище са по 100 в един клас. В частното школо учениците са до 49 на брой в клас. Таксата за обучение е $100 на месец. Интересно е разделението по полове по време на израстването на малчуганите. В началното училище момчета и момичета учат заедно в клас. В гимназията ги разделят на мъжки и девически, а университетите им отново са смесени. Чуйте причината: възрастта на студентите вече се счита за „зряла“ и тогава девойките и младежите „имат достатъчно мозък, за да не мислят за глупости и бебета“.

Страна на чудесата е Египет. И съм благодарна на шанса да се слея с ритъма ѝ, макар и за малко. Молитвата ми днес е за мир. Спешен, незабавен мир. И завръщане на нормалността на синьото ни симпатично земно кълбо. За да пътуваме леко, удобно, често и с размах.

Към пътеписа: На всеки 13 секунди в земята на фараоните се ражда бебе

Към пътеписа: БЕДУИНИТЕ – тихите сенки на пустинята