Ели Маринова личен блог

  ОПИТАЙТЕ се да познаете защо българките в Странджа са носили до 4 сукмана един върху друг! Векове наред. През всички сезони от годината. И защо нужниците в странджанските къщи са се строили вътре в къщите (за разлика от всички други райони на страната)? Едва ли ще познаете. Защото хората са живели в непрекъснат страх от нападения и опожарявания. И са били нападани и опожарявани стотици пъти. Да, чували сме всички, че парчето земица, на което сме се родили се пада на кръстопът. Историята на предците ни, живели в Странджа пази село Бръшлян, на около 15 км северно от Малко Търново. Архитектурен и исторически резерват заради съхранените автентични къщи. От около 80 къщи на по 150-200 години, с времето са останали едва 20 от тези, които са запазени в автентичния си вид. Другите са рухнали от товара на времето. Архитектурата им е от XVIII – XIX век. Селото е имало ежегодна сбирка на традиционното земеделие, експозиция „Пътят на хляба“ и Сбирка на открито. Имало е и фолклорна група „Стр...

  СТРАНДЖА е изоставеното и сякаш осиновено дете на майка България. Нямам ни най-плахо намерение да спестя тези няколко нюанса, които усетих в това изумително красиво кътче от Родината. Изоставена на произвола на съдбата, тази наша планина (или остатъка, който ни отрязаха след поредица от робство и войни) крие в себе си магията на древна история, различен бит на населението и девствена природа. В няколко поста ще се опитам да разкажа накратко какво видях през моите очи. Ако попаднете в Странджа и се попитате – къде е държавата и къде са общините, за да запълнят зейналите ями по всичките ѝ основни пътни артерии, ще ви помогна с отговора – НЯМА ГИ. Отсъстват. Заделете си някой лев за ремонт на автомобила след завръщането си (в случай, че сте изминали доволно много пътища, за да достигнете до забележителностите ѝ). Ако ви предстои път към с. Граматиково или към Малко Търново, не се доверявайте на навигацията на Google или Waze и не поемайте по 25 километровата отсечка от третокласния ...

 За совите и чучулигите ЕЛИ МАРИНОВА Колажи: авторът Откакто се помня, приемам ставането рано сутрин за „пладнешки обир“ над изтерзаната си за сън душица. Но искам, не искам, ставам когато ми се наложи. По природа съществото ми започва да живее някъде към 11 ч., а най-комфортно се чувства следобед. Към 20-21 часа съм в апогея си и започвам да рисувам, пиша, творя, готвя, чета, живея. И така – до среднощ към 1-2 ч. В същото време познавам доста различни от мен същества по отношение на биологичния ритъм. В 6 те вече чуруликат. Направили са 1-то си кафе и се заемат с живеене на пълни обороти. Съответно следобед им пада рязко „гард“-а, доспива им се, в 21 ч. се чувстват като влачени от комбайн и в 22 ч. сънуват блажено първия си вечерен сън. За съжаление, налага се да уеднаквим ритмите си на бодърстване с риск това понякога да бъде доста нездравословно: ставаме не когато искаме, а когато трябва. Бързаме, почиваме малко, гледаме телевизия, без задължително нещото, което върви на екрана ...

Втора част от пътешествието из една величествена европейска столица – красива, но и удобна за живеене ЕЛИ МАРИНОВА Снимки: Авторът Може да са минали месеци от пътуването ми, но аз съм още във Виена. Духом. И ще се върна вероятно със следващото си пътешествие нанякъде. За Виена туристически гидове – дал Господ. И статии, и пътеписи, и енциклопедии. Ако искате да посетите топ-забележителностите на тази колосална столица в сърцето на Европа, може да намерите информация на много места. Бях. Вдишах я и я усетих. И докато гледах с изумление парченцата култура, вплетени във всяка тухла, скулптура, замък, картина, маниер на жителите й, се опитах да заделя настрана няколко интересни щриха, които вероятно ние, българите, ще достигнем някъде в началото на 3552 година. Или няма.   Виена няма улични котки и кучета. Не знам как го е постигнала. Нека не бъда разбрана неправилно! Обичам животните. Понякога – повече от хората. Тук обаче няма и изхождащи се в градинките дори домашни кучета. Има та...