Фотосесии на деца сред природата - там, където те са най - "у дома си"


Сполетя ме странно явление. Словото ми заспа. Почти напълно. Спи, пустото, хърка. Още по-странно е, че това ни най-малко не ме тревожи. Аз, лудата глава с индианско име "поразяващата уста", бунтарката, странницата единачка. Кръглият пирон в квадратна дупка. Докато думите ми спят обаче, аз снимам. Снимам деца. По-право е да кажа - тичам като духче след тях по поляните. Търкалям се по тревата, плискам се с вълните, давам им всичката си лъчиста луда енергия и си общувам с тях докато обективът лудее в ръцете ми. Толкова чисти са. Директни. Лишени от фалш и близо до Бог.
 Идат от Него, сливат се със света и ако никой не се опита да ги вкара в калъп, пречистват всичко наоколо, правят го по-цветно, по-истинско, по-кристално...


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въ...
Прочетете още

„Пазителите на водата“ от Царевград Търнов

Изображение
 Автор и фотограф - Ели Маринова ЗАЩО си тръгнаха от лечебното аязмо на Старопрестолния Търновград „Пазителите на водата“? Така ги нарекоха хилядите нашенци, изцерили раните си от лечебната вода, бликнала изпод работилницата на зографа Стоян Недев. Годината е 1996. Тогава избива водата. Случва се по време на Великденските пости. Иконописецът тъкмо довършва иконата на Свети Георги. При него в ателието е и дъщеря му. Чува се силен гръм. Сградата се разтърсва, а бетонната плоча върху бюрото му се напуква. В работилницата   бликва извор с вода. Иконографът изгражда мраморна чешма върху извора в ателието, където рисува, а в съседното помещение прави параклис на свети Георги. 25 години не секва потока от хора от цялата страна. Без значение от религията, която изповядват. Просто вярващи. И заловени за сетната надеждица да върнат здравето на хората, които обичат. Хора от близо и далеч – християни и мюсюлмани – все чудото на водата да търсят за изцеление. Звучи почти като приказка за...
Прочетете още

Тя е момиче, жена, дяволица

Изображение
ЕЛИ МАРИНОВА Снимки АВТОРЪТ „Ден година храни“ – казват на 8 март моите кръстници с цветарски бизнес всяка година. Чудесно. Традициите са нещо, което трябва да се уважава. На този ден татко ти е купувал цветя, защо да не купиш и ти? „До 100 лв. излиза 8 март за мъжете: цветя, бижута, шоколади“ пък е гръмкото заглавие на колеги, които са се постарали да съберат две и две - дни преди празника на жените. Да са живи и здрави тези, които ги имат в излишък и ще ги дадат! Не знам дали бих дала 100 лв. за осмомартенски подарък, ако бях мъж. Всъщност не бих искала да съм. И благодаря, че се родих жена в този живот! Аз си знам на кого да благодаря. Без много патос. И без исторически справки тази година. Вече знаем историята на нюйоркските шивачки и текстилни работнички от 1857 година, които се опълчили срещу лошите условия на труд и ниските заплати. И всички останали събития, оформили празника на жената като такъв.     А КОЛКО ХУБАВО Е ДА НИ ПОДАРЯВАТ спонтанно цвете изв...
Прочетете още