Свидетелят на времето

Музика за слети устни, елмазни залези и вечност...






Разлюлени коси, бриз, романтика, Несебър, вплетени пръсти, довиждане, очакване, надежда, любов...
..Без море живял ли си?













Без нито един турист!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Фотобой до Хърватска и назад - 1 част

Изображение
Изречен от цветущата уста на Ели Маринова  Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата  югославянин, съдейки по популярната музика и  филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.  ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук там...
Прочетете още

За вярата, следите на времето и за двата Бога

Изображение
Ели Маринова Снимки авторът Пътепис за душата на Родопа, видяна от две любопитни очи Ще ви направи впечатление, че в Родопите хората се поздравяват навсякъде. Независимо, че не ви познават, там ще ви срещнат с усмивка и поздрав. Така са научени. Планината нерядко показва суровото си лице в студените сезони и местните са готови да се притекат на помощ във всеки момент. Така са видели от дедите си, така правят и днес. Веднъж свикнали с това обстоятелство, всеки път ще се завръщате там като при приятели. И сами ще поздравявате. Харесвам тези хора.  Те говорят на изключително чист български език, без значение каква е религията им и какво е потеклото им. В речта им дори забелязах остарели форми от старобългарски език, което още повече ме умилява. В Доспат възрастна жена ме попита „Мюсюлманка ли си или българка“. На поздрава ѝ „Селям алейкум“ отговорих „Добър ден“ и си побъбрихме нашироко на начина си на живот. „Българка съм, казах. И християнка. Ти каква си?“ Жената въ...
Прочетете още

Фотобой до Хърватска и назад - 2

Изображение
Шибеник. Разбрахме се да не правим асоциаии с името на роден език. ШибЕни са само собствените ни шовинистични изцепки, че сме върха на гостоприемството и обслужването. Нищо като подобно. Тук е друг свят. С друга култура. Целунат от бреговете на тюркоазеното Адриатическо море, градецът е старателно изметен до последната прашинка със съзнанието на едни модерни сървременни туристически хора, които знаят как да посрещат гости. Знаят как да обслужват, как да пазят своето, но и да бранят спокойствието на преминаващите странници.  Очаквах поне тук таме за вкус пиян като свиня турист, някоя счупена бутилчица, пакетче от чипс във водата, шише минерална вода по пейките, шумна компания, недвусмислени намеци на почерпен чичо папардак. Няма. Бяло, спретнато и тихо. С изобилие от бели яхти и кокетни платноходи. Не идеализирам под общ знаменател туристите – нека не остана неразбрана! Който си е прасе по рождение, спокойно би проявил възпитанието си на воля, но само и единствено ако има...
Прочетете още