Дивачката в мен

Ръцете ми са заети от четка и палитра, нямам празна ръка за молив.

Коментари

  1. Владимир Кабрански3 май 2010 г. в 6:03

    Красиви са.Рисуването е чудесен начин за релакс.

    ОтговорИзтриване
  2. Ели Маринова3 май 2010 г. в 14:55

    Благодаря, Владо! :) Спасяват ми душата - те и музиката. Предпочетох да се занимавам с живопис, вместо даклатя глава на офисни мишки:)

    ОтговорИзтриване
  3. Unknown3 май 2010 г. в 19:58

    Така ми харесваш. Страхотно е!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен3 май 2010 г. в 20:12

    Огън си ти Ели!Ако картината действително отразява вътрешното ти състояние този горски пожар на заден план ме плаши!

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен3 май 2010 г. в 20:30

    Поредният художествен бисер на Ели!Бисер от бисера!Огън от огъня!Красота,родена от нейната вътрешна красота!Пожар,бушуващ и в нейната душа!Браво!
    от Ваня

    ОтговорИзтриване
  6. Н.Никифоров3 май 2010 г. в 23:59

    Разгледах виртуалната галерия. Чудесни картини!
    Морската серия е великолепна! А препускането на дива кобила е предполагам въпнуващо приключение...

    ОтговорИзтриване
  7. Ели Маринова4 май 2010 г. в 0:03

    Благодаря, Иве!

    Анонимчо, не се плаши, освен огън, съм и вода - виж моретата в картините ми:)

    Вани, ласкаеш ме, но мерси много:)

    Ники, радвам се, че ти харесват, рисувани са с любов. Аз цялата съм приключение:)))

    ОтговорИзтриване
  8. laika_m4 май 2010 г. в 12:17

    Много са красиви!!!Като теб самата,принцесо:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Фотобой до Хърватска и назад - 1 част

Изображение
Изречен от цветущата уста на Ели Маринова  Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата  югославянин, съдейки по популярната музика и  филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.  ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук там...
Прочетете още

Фотобой до Хърватска и назад - 2

Изображение
Шибеник. Разбрахме се да не правим асоциаии с името на роден език. ШибЕни са само собствените ни шовинистични изцепки, че сме върха на гостоприемството и обслужването. Нищо като подобно. Тук е друг свят. С друга култура. Целунат от бреговете на тюркоазеното Адриатическо море, градецът е старателно изметен до последната прашинка със съзнанието на едни модерни сървременни туристически хора, които знаят как да посрещат гости. Знаят как да обслужват, как да пазят своето, но и да бранят спокойствието на преминаващите странници.  Очаквах поне тук таме за вкус пиян като свиня турист, някоя счупена бутилчица, пакетче от чипс във водата, шише минерална вода по пейките, шумна компания, недвусмислени намеци на почерпен чичо папардак. Няма. Бяло, спретнато и тихо. С изобилие от бели яхти и кокетни платноходи. Не идеализирам под общ знаменател туристите – нека не остана неразбрана! Който си е прасе по рождение, спокойно би проявил възпитанието си на воля, но само и единствено ако има...
Прочетете още

Златна ли е Златна Прага? (1)

Изображение
Никак не е лесно да си роден авантюрист,майка му и мечка! Ама никак. Очевидно последната орисница, която е цъфнала над мен по време на раждането ми е била пияна и вързана, щото да е зажадняла за летеж по чужбинските царства и господарства. Та тя ме е нарекла да съм доверчиво същество с таралеж в гащите и приключение в очите. Всичко започва с дву-годишна покана за фото-ваканция в Чехия, Прага. На която чинно отказвам две години.  Защото Я пари нямам, я не са ми много проверени домакините, я вятъра духал отзад напред или слънцето изгрявало от другата страна. До прекрасния момент, в който нагъл батко от туристическа агенция предлага в школото на сина ми (Пепи) да организира пътешествие до Европа на 8-мокласните френско говорящи хлапета за по 2 бона на човек. 2 000 лв?! Алоооо, майка му и баща му да не са с вуйчо-реститут в Америка? Как се изкарват 2 бона? Та, в сюблимния момент на отчаяние, приемам двугодишната покана за Прага за мен и Пепи. Пляс – два самолетни билета лоу кост ...
Прочетете още