Варна, след нечуваната буря.
Фотобой до Хърватска и назад - 1 част
Изречен от цветущата уста на Ели Маринова Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата югославянин, съдейки по популярната музика и филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа. ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук там...
Мръсотията все излиза на яве!
ОтговорИзтриванеА не ти ли прилича на нашата нравственост/безнравственост?!
Да, Цвети! Толкова символика има в целия ужас, който се е ширнал в момента на варненския браг. Чисто и просто - картина на тоталната ни бездуховност.
ОтговорИзтриванемъкааааааааааа.......
ОтговорИзтриванеМорето ни показа колко сме били отговорни към природата.На приказки всички сме много велики,а кой ли го направи всичко това :-( Мариана
ОтговорИзтриванеВ живота ние хората винаги получаваме сигнали за нашие безумни действия.Природата е така добра да ни дава шансове за добронамерени актове на поведение към нея.Но не ние не само не ги разпозаваме,а дори се превръщаме в по големи нейни експлоататори.Ето го резултата!
ОтговорИзтриванеготини снимки, а какво прекрасно бъдеще сме завещчли на децата си? Добре, че поне съществуват курорти като слънчев бряг. Този отявлен монумент на бетона. Бетона като наш неизменен спътник. Ако видим едно прекрасно "девствено място" ние неистово му се радваме. Но понеже природата не е така съваршенна ние я облагородяваме - заливаме я с тонове бетон - за да стане по комфортно. Не, не на природата и е комфортно, но нали ние сме глезените и крехките. Все пак амо имаме вкус ще оставим едмо малко място където наистина ще има живи растения. Живи чисто биологично, но свободни да се развиват - никога. Ние трябва да ги подрязваме и изкореняваме ако решат да развалят нашата идилия с бетона. Междувременно ги торим с много порядъчна доза пластмаса и други продукти извиращи от дълбините на човешкия гении и прогрес. Например електронни отпадъци, киселинни дъждове, и други. Но поне се отпалщаме на умиращата и агонизираща природа, като окачваме по клоните на гордо стърчащите дървета, по няколко найлонови торбички. Така дори я разкрасяваме
ОтговорИзтриваневече е почистено!!!!!!!!!!!дан вярва на очите си човек...преди половин час обиколихме с екипа ;-) daka_p
ОтговорИзтриванеНапълно очаквано морето си отмъсти на свинете (хората).
ОтговорИзтриване