Ели Маринова личен блог

Без документи, пари, телефон в чужда столица Одисеята започва. С откраднати документи, шофьорска книжка, банкови карти, пари и телефон в непозната Прага. С домакини, които вече  не искат гости. Сами. Посолство. Полиция, рапорти на английски език, глоби, тичане самички с Пепи в дъжда, разправии, страх. Митя май е имал проблеми с полицията и властите, защото се покрива.  Звън на вратата на българското посолство в Прага. Позаспало чичЕ пита мързеливо: Ааааало, кой? Аз: Добър ден, български граждани сме, откраднаха ни документите, идваме за съдействие. Той: тъъъй ли(мляска), и кво да направим сега кат са ви ги откраднали? Предвкусвам мъжка битка. Още нищо не знам. Влизаме. Служителката ни обяснява, че удоволствието да се сдобием с пасавани (временни паспорти за прибиране в България) ще ни струва колкото всичката ми рода, плюс стадион „Васил Левски” и НДК взети заедно. Защото всичките ми не-откраднати налични пари бяха 210 евро. И трябваше да ги дам до стотинка там. След много...

Никак не е лесно да си роден авантюрист,майка му и мечка! Ама никак. Очевидно последната орисница, която е цъфнала над мен по време на раждането ми е била пияна и вързана, щото да е зажадняла за летеж по чужбинските царства и господарства. Та тя ме е нарекла да съм доверчиво същество с таралеж в гащите и приключение в очите. Всичко започва с дву-годишна покана за фото-ваканция в Чехия, Прага. На която чинно отказвам две години.  Защото Я пари нямам, я не са ми много проверени домакините, я вятъра духал отзад напред или слънцето изгрявало от другата страна. До прекрасния момент, в който нагъл батко от туристическа агенция предлага в школото на сина ми (Пепи) да организира пътешествие до Европа на 8-мокласните френско говорящи хлапета за по 2 бона на човек. 2 000 лв?! Алоооо, майка му и баща му да не са с вуйчо-реститут в Америка? Как се изкарват 2 бона? Та, в сюблимния момент на отчаяние, приемам двугодишната покана за Прага за мен и Пепи. Пляс – два самолетни билета лоу кост ...

Интервю на Ели Маринова с Георги Тошев Ели Маринова: На мен лично ми липсва виртуалната разходка, която правехте в търсене на „другата България”. Наясно съм, че проектът, който представляваше това предаване приключи. Ще го подновите ли някога и ако не – върху каква нова идея работите? Георги Тошев: Не, няма да го подновя. Аз съм човек, който изчерпва форматите докрай. Вярно, че „Другата България” бе най-представителният ми проект. Аз продължих да пътувам и след него с новата поредица – „Непознатите”. Третият сезон започва от октомври, а от средата на юли започва повторение на епизодите с Наум Шопов, с Фрида от АББА, с Ал Бано, филмът, който направихме за 70 годишнината на Емил Димитров, филм за фламенкото. Смятам, че „Непознатите” като формат ми дава много повече възможности да откривам познати и непознати личности и да разказвам истории, които на мен са ми любопитни. Журналистиката е голяма краста и съм много щастлив, че това ми се случва. Но в момента съм в период, в който мног...

Днес пълнолуние, лунно затъмнение и зимно слънцестоене са се събрали на едно. За последно такова чудо е имало  на 21 декември 1638. следващото се очаква да е по-скоро или на 21 декември 2094. 21 Декември - Зимно слънцестоене, Пълнолуние и Пълно Лунно Затъмнение. Започва Новото - това, което чакахте, за което дълго мечтахте. Време на предизвикателства, на изчистване на истинността на изборите. Какво искате да го има в живота ви и какво - не, вече е хубаво да сте го решили. Нещата се случват с още по-голяма скорост, от вас ...се изисква все повече. Мислите и думите - сега стават реалност. Енергията ще се увеличи и на всички планове ще се даде зелена светлина. Всичко, което сте усвоили за това как се използва енергията и как нещо се материализира в света - ще се окаже изключително важно за вас. Приемете това, което желаете и освободете това, което не сте вие. Целта на упражнението е да се разширите, с отворено сърце да приемете светлината. Да приемете Истината за себе си и това, кое...

Море, морее, мореее...тюркоазено като последната ми картина, дълбоко като очите на светец и песен на Жо Дасен. Отбиваме за половин час до едно заливче, за да топнем морни фотографски крака. Крака ли? Вие морско чедо само по крака в морето виждали ли сте? То е нещо като да покажеш бифтек на гладно куче, да му да дадеш да го помирише и по живо, по здраво да си го прибереш в хладилника (бифтека, не кучето). Няколко смелчаци и смелчачки по слипове, поли и сутиени се бухват в изумрудените топли води на Адриатическо море. Аз се плясвам по бански, разбира се и заплувам като рибок далече далече...  На водачката ни от „Земела” Радослава почти и пораства брада от притеснение и се разхълцва, докато чертае апокалиптични картини – как ще се оправи с властите ако се удавя в чужбина.  Когато вдява, че съм морско същество, се успокоява. Полепналите капки вода по устните са горчиво солени, а 10 минути след излизането от морето, солта самичка пада, отронена. Нашето море е по-приятно, ако беше ...

Шибеник. Разбрахме се да не правим асоциаии с името на роден език. ШибЕни са само собствените ни шовинистични изцепки, че сме върха на гостоприемството и обслужването. Нищо като подобно. Тук е друг свят. С друга култура. Целунат от бреговете на тюркоазеното Адриатическо море, градецът е старателно изметен до последната прашинка със съзнанието на едни модерни сървременни туристически хора, които знаят как да посрещат гости. Знаят как да обслужват, как да пазят своето, но и да бранят спокойствието на преминаващите странници.  Очаквах поне тук таме за вкус пиян като свиня турист, някоя счупена бутилчица, пакетче от чипс във водата, шише минерална вода по пейките, шумна компания, недвусмислени намеци на почерпен чичо папардак. Няма. Бяло, спретнато и тихо. С изобилие от бели яхти и кокетни платноходи. Не идеализирам под общ знаменател туристите – нека не остана неразбрана! Който си е прасе по рождение, спокойно би проявил възпитанието си на воля, но само и единствено ако има...

Изречен от цветущата уста на Ели Маринова  Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата  югославянин, съдейки по популярната музика и  филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.  ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук там...