Ели Маринова личен блог

Шибеник. Разбрахме се да не правим асоциаии с името на роден език. ШибЕни са само собствените ни шовинистични изцепки, че сме върха на гостоприемството и обслужването. Нищо като подобно. Тук е друг свят. С друга култура. Целунат от бреговете на тюркоазеното Адриатическо море, градецът е старателно изметен до последната прашинка със съзнанието на едни модерни сървременни туристически хора, които знаят как да посрещат гости. Знаят как да обслужват, как да пазят своето, но и да бранят спокойствието на преминаващите странници.  Очаквах поне тук таме за вкус пиян като свиня турист, някоя счупена бутилчица, пакетче от чипс във водата, шише минерална вода по пейките, шумна компания, недвусмислени намеци на почерпен чичо папардак. Няма. Бяло, спретнато и тихо. С изобилие от бели яхти и кокетни платноходи. Не идеализирам под общ знаменател туристите – нека не остана неразбрана! Който си е прасе по рождение, спокойно би проявил възпитанието си на воля, но само и единствено ако има усл

Изречен от цветущата уста на Ели Маринова  Всички пътища водят към....там, където ти стиска да поискаш да отидеш. Този пътепис започва с ритуалното издърпване на ухото – не въздишай по пътешествие, седейки си у дома пред телевизора, посмей да последваш мечтата си. Сега! За Хърватска знаех, че е бивша югославска република, че хората там са „братови словяне” и че „май имаха някакъв излаз на море”. И толкова. А веруюто на нашего брата  югославянин, съдейки по популярната музика и  филми е „да ядемо, пиемо и да волемо жЕни”. Пътуването започва от Руски паметник, лек дъждец за попътна атмосфера, непознати физиономии и купища фотоапарати. Ще пресичам границата през Калотина за първи път. Добре, че беше сумрак, та д а не видя свидните чутовни пейзажи на изхода на родината попътьом за Европа.  ДОбро дОшли в Сръбско! Виж ти, виж тиии, даже никой не се заяжда на границата като едно време. А! Къде са ви дупките, бе хора? Поне едно гето ей така за цвят да бяхте сложили тук таме. Впрочем, тази Съ

Музика за слети устни, елмазни залези и вечност. .. Разлюлени коси, бриз, романтика, Несебър, вплетени пръсти, довиждане, очакване, надежда, любов... . .Без море живял ли си? Без нито един турист!

Когато перото спи, пастелите танцуват... http://sites.google.com/site/eliprolet/nacalo/galeria/pastel-gallery-1

След теб е хладината на морето , жарта на огъня , докосването на всемира, след теб е Цялост. И за да остана цяла, няма да опитвам да обясня емоциите си. Ти - също. Да изживеем всичко силно, запазвайки това, което сме почувствали като дар от Бога. Най-сигурният начин да унищожиш моста между видимото и невидимото е, като    се опиташ да обясниш чувствата си.             Чувствата и емоциите са диви коне и аз зная,че разумът никога не може да ги овладее напълно.